"Нека ни изпълва празничен дух! Да бъдем отворени към знанието и да помним, че човек се учи, докато е жив!"
За него учениците му говорят само с любов и респект. Името му е синоним на интелект и огромна обща култура, която започва в петата му година от детството. Тогава научава столиците на всички държави в света и става една от семейните атракции. Завършва география и руски език, а половината му живот минава като учител в Националната природо-математическа гимназия.
Димо Падалски е 17 пъти победител в състезанието „Минута е много“ по БНТ и два пъти трикратен победител. Учениците му го наричат „ходещ учебник“, а в края на 2013 г. випускниците му връчват статуетка „Мистър Гугъл“, заради изключителните му познания за света и хората.
Потърсихме бележития педагог в най-светлия празник - Деня на българската писменост и култура, за да чуем мнението му за образованието, грамотността и духа на най-българския ден.
- Господин Падалски, като човек на точните науки, кажете, има ли промяна в начина, по който всяка година посрещате празника на словото и книжовността – 24 май?
- Това е един голям празник за всички, но най-вече за тези, които работят в образованието, културата, изкуството и науката. Лошото е, че този ден все повече се превръща в един ден за ядене, пиене и почивка някъде навън и по нищо не се различава от 3 март или от 6 май. Моето мнение е, че празникът позагуби доста от блясъка си през последните години. Чисто духовната му страна беше сякъш по-силна в миналото, някак по-емоционално беше, а днес това е позагубено. И тържествеността, и емоционалността му се размиха. Всички си казваме: „Честит празник“!, и до там. Не се усеща празничната емоция.
- Вие, обаче, и хората с вашата професия, сте призвани да държат факела на познанието високо и да кътат усещането за най-българския ден. С полученото признание „Мистър Гугъл“ и огромните Ви познания за света сте един от примерите, че култът към познание е единственият полезен култ. Кой култивира интереса Ви към знанието?
- Моите родители, на първо място. Те гледаха редовно новините по телевизията, следяха събитията по света и от там се породи моят интерес към ставащото по света. Исках да научавам за политиката, а чрез нея се породи и интересът ми към историята и географията, също и към икономиката. Развивах и сам този интерес, като се рових доколкото тогава имаше източници.
- Историята сочи, че на пет годинки сте знаел всички световни столици и вашият брат Ви е изпитвал пред гостите вкъщи. Как не Ви открадна политиката, при толкова познания, придобите през годините?
- Аз винаги съм се интересувал от политика, но никога не съм имал желание да си сменям професията. Всеки човек трябва да си тежи на местото. Аз си тежа на моето и мога да дам своите знания на хора, които желаят да научат нещата от мен като от учител, а не като от политик. Важното е всеки да усети къде точно е неговото призвание.
- Ваша възпитаничка казва в интервю, че пожелава на всеки ученик да намери своя Димо Падалски. Това ли е най-голямото получено признание от Вас?
- Специално за мен това е най-голямото. Както онзи ден, когато учениците ме поканиха на последния си учебен час /въпреки, че аз съм им класен ръководител/, ми връчиха един много хубав подарък - една чанта и казаха толкова топли думи – че от мен са научавали компетентно всичко по света и у нас и това беше толкова вълнуващо за мен! То е безценно.
- Казват, че учителят е като грамофонна плоча - непрестанно се върти едно и също съдържание. Приемате ли го за вярно и не уморява ли еднообразието в професията? Не дотяга ли раздаването на знания повторенията?
- Не, никога. Някога казвах, че география и история се пише всеки час, всеки миг. Това значи, че човек трябва винаги да бъде актуален, подготвен. Аз преподавам икономическа география на света и не мога да преподавам неща, които ги има в учебника. Той е твърде остарял за мен. Непрекъснато актуализирам данни, таблици, статистика и факти. Когато говоря за Япония, например, учебникът не дава обеснение за това - с какво тази страна е по-различна от САЩ или Германия. И аз, ако не бъда оригинален и не кажа нещо, което различава учебника от телефонния указател, това за мен никак не е достатъчно. А това е духът на колективизъм, дисциплина към науката и труда, което много ги отличава от другите западни нации. Аз не мога да си позволя да не бъда актуален и подготвяйки си урока, ползвам много други източници. Скоро идваха от Нова тв и ме питаха коя е най-дългата река в света. Казах им, че вече е Амазонка, а не е това, което някога сме учили - Нил. Това са доказани факти, нищо,че преди са учили друго.
- Като Ви слушам, си мисля, че в образованието Вие правите онова, което прави холистичната медицина, тоест, подхождате многостранно, комплексно и многопластово в обесненията на света. Вярно ли е?
- Да, вярно е. Нещата са взаимосвързани, географията свързва света с икономиката и населението. Аз трябва да обесня защо страни, които имат много богатства не са развити и населението им не живее добре и обратно - страни, небогати на природни ресурси, като Япония и Швейцария са доста по-добре. Нещата трябва да се обяснят с причините, а не само да се посочват сухите факти. Казвам на учениците, че най - развитите страни наблягат най-много на образованието и науката.
- В духа на любимото Ви предаване „Минута е много“, въпрос за 50 000 – може ли някой да „открадне“ просветеността на един народ и кой е виновен, ако това се случи?
- Просветеността на народа могат да откраднат такива, като някои наши социолози, които твърдяха, че трябва да се учи само английски и информатика и всички други предмети, едва ли не, са излишни, защото човек всичко можел да научава от компютъра. А това е пълен абсурд, за да не кажа по-силна дума. Как е възможно да се мисли така? Учителят е този, който първи дава актуална информация, той обеснява кои са новите неща. Аз съм сигурен, че никой ученик няма да търси от компютъра най-нова информация по различни предмети. При това, не всичко, което пише в интернет, е вярно. От тук идва и другото грешно мнение - защо трябва ученикът да внимава в час, като може да си гледа телефона и да научи всичко от учебника?
- Учениците търсят срещи с Вас дълго след като са напуснали учебната стая и всеки може да види стотиците ваши снимки с випуски в интернет. Търсят ли съветите Ви, какво споделят?
- Това е едно голямо уважение към мен, защото означава, че ме търсят не само като учител, но и като човек. Обменяме мисли по най-различни теми, питат ме, пишем си във Фейсбук. Понякога им давам съвети. Говорим за географски, исторически, икономически и политически теми по света и в България. Това взаимно уважение е много ценно за мен.
- Какво изпитвате при вида на неграмотен политик или неподготвен управленец?
- Какво да Ви кажа?...Изпитвам и тъга, и яд, защото през последните години, хора, които са неподготвени по география, история, икономика, политика, се изказват по тях.
- Отлагате писането на двойка до три пъти. Защо е това благородство и търпимост?
- По две причини. Човек трябва да е добър. И второ, важното е да бъде научено, а не да се постави клеймото на слабата оценка. Винаги има и хора, които прекаляват, но човек трябва да бъде принципен. Да, не може всеки път ученикът да бъде подготвен, но той просто трябва да го научи и ако има трети път, тогава трябва да бъде санкциониран. Учениците уважават тази принципност. Питам ги, колко други учители постъпват така, отговорът е: „Няма други“.
- От висотата на критериите в Националната природо-математическа гимназия, вижда ли се общата неграмотност и оскъдна обща култура на завършващите средно образование и кои са пътищата това да се промени?
- В НПМГ децата са подбрани, те имат своите интереси и обща култура. Там общата неграмотност се забелязва доста по-трудно от обикновените училища. Но и тук все повече се вижда, че някога не знаят елементарни неща и термини, които са преподавани. Разликата между нашето училище и другите училища става все по-голяма. През последните години България в международните класации става все по-зле по природните науки.
- Трудно ли се удържа факел в тъмното, господин Падалски?
- ...Как да Ви кажа, не е никак лесно човек да бъде учител в днешно време в тази атмосфера, поради огромните претенции на ученици, родители. Натискът става все по-голям и то от родителите. Заради това много млади хора не искат да стават учители, заради вмешателството и натиска.
- Зазвучахме минорно, а трябваше да е празнично! Обърнете се към всички Ваши бивши, настоящи и бъдещи ученици с онова, което искате да им кажете!
- Нека ни изпълва празничен дух! Да бъдем отворени към знанието и да помнят, че човек се учи, докато е жив. Искам да им пожелая късмет в живота, да бъдат умни и добри хора!
- Ако с една дума трябва да отговорите - какво е за Вас знанието, коя ще е тя?
- За мен знанието е всичко!
- Светъл и вдъхновен да е празникът Ви, учителю!
