Като цяло проблемът с донорите у нас не е решен, казва кардиохирургът
Изпълнителният директор на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков” проф. д-р Димитър Петков получи престижното отличие "Лекар на София" 2023. Наградата се връчва по традиция от Столичната лекарска колегия на Българския лекарски съюз и отличава най-добрите лекари за всеотдайния труд и отдадеността към професията. Екипът му вече над 20 години се занимава с лечение на терминалната сърдечна недостатъчност. Ето какво сподели проф. Димитър Петков пред ФАКТИ.
- Проф. Петков, завършвате годината с отличието „Лекар на София“. Като медик, който спасява животи, каква стойност имат наградите…
- Наградата „Лекар на София“ е една от малкото, които съм получавал, но тя е с най-голяма стойност, защото е изключително престижно да бъдеш награден от Софийската колегия на Лекарския съюз. Това, разбира се, е едно признание не само към мен, но и към целия екип, с който работя, защото те са в основата на всички тези постижения, които имаме. Говоря основно за колегите, занимаващи се с лечението на терминална сърдечна недостатъчност, сърдечни трансплантации и имплантирането на изкуствени сърца. При изкуствените сърца вече имаме достатъчно добри устройства, които подпомагат камерната функция на сърцето, а често това се превръща и в постоянен метод на лечение. Имаме пациенти на по 7, 8 години, а най-дълголетният ни пациент с изкуствено сърце вече се радва на живота над 8 години. В много случаи изкуствените сърца са алтернатива на сърдечните трансплантации и като преживяемост, и като начин на живот.
- Болката отляво е популярна фраза, но какво става, когато сърцето даде сигнал…
- Задължително се отива на лекар - кардиолог. Първо се прави електрокардиограма и кръвни изследвания, за да се види дали има отклонения в нормите на ензимите. Ако има такива, веднага се отива на коронарография, за да се види дали има лезия или други увреди на съдовете на сърцето. Ако има такива се поставя стент. Ако уврежданията са множествени, а не само на един съд, се прави сърдечна операция с поставяне на байпаси. Но, пак ще кажа, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се консултира човек с кардиолог, който да постави диагноза. После вече има различни варианти как да се лекува съответното заболяване.
- Колко е болно сърцето на българина…
- Значително, защото сме на първо място в ЕС по смъртност от сърдечни заболявания. Статистиката сочи, че 180 на 100 000 души у нас умират от болести на сърдечно съдовата система. Говоря за пациенти под 65 години. Относно сърдечния инфаркт и смъртността от него може да се каже, че той съставлява 7% у нас. Най-високият процент смъртност от сърдечен инфаркт е около 14,5% в област Търговище, а в София и Монтана е около 4,5%. Тук ще отбележа, че в нашата болница сме натрупали опит в това отношение, като от последните 75 пациента с инфаркт на миокарда не можахме да възстановим само двама, които бяха докарани при нас в много тежко състояние - в кардиогенен шок. Така че задължително пациентите трябва да търсят кардиолог, когато почувстват, че не са добре със сърцето.
- Пада ли възрастовата граница на хората, които се оплакват от сърдечни проблеми…
- За съжаление, да. Възрастовата граница пада. Наскоро една колежка защити докторска работа, която обхвана и тази тема. Анализът ѝ разделя пациентите на две групи – между 25 и 45 години, както и над 45 години. Заключението е, че нараства броят на пациентите между 25 и 45 години.
- Как си го обяснявате?
- Болестта на сърцето у нас се подмладява. Обяснявам си го с напрегнатия начин на живот, с многото стрес в живота, с неправилното хранене. Но забелязваме и друго. Повече млади хора, които ходят на фитнес, използват анаболни препарати, когато тренират бодибилдинг. Тези препарати не влияят добре и могат да предизвикат инфаркт. Вече имаме няколко случая на младежи на по 25, 26 години, които са ни пациенти. Вземането на такива препарати не влияе добре върху сърдечносъдовата система и главно върху сърцето.
- Какво е нивото на сърдечните трансплантации у нас?
- У нас нивото е ниско, защото зависи от броя на донорските ситуации. У нас, за разлика от останалите страни в ЕС, правим по-малко сърдечни трансплантации. Самата сърдечна трансплантация се прави под много строга селекция на донорите, за да може организмът да не отхвърли присаденото сърце. И поради тази причина подходящият донор трябва да е под 45 години, да няма други придружаващи заболявания. Тогава шансът сърцето да не бъде отхвърлено е много по-голям. В тази връзка подписахме договор с Румъния и така първо се предлагат органи между двете страни, а след това да се предоставят на Евротрансплант. Но и това не е достатъчно и затова ние компенсираме нуждата от донори с поставяне на изкуствени сърца.
- Все повече се говори за успешното имплантиране на изкуствени сърца. Как се развива това в световен план и ние къде сме?
- Като цяло проблемът с донорите у нас е решен незадоволително, но в ЕС има държави, които се справят доста добре. Визирам Хърватия, Словения, Испания и т.н. В тези страни така е решен проблемът, че успяват да си осигурят донори. Например, една Словения, която е с 3 милиона население, прави 28 сърдечни трансплантации за година, а ние правим 2-3. В Испания също много добре е развито донорството. От другата страна в силно развитите страни като Германия, Франция, Великобритния и др., които имат недостиг на донори, го компенсират с поставяне на изкуствени сърца. Където няма подходящи донорски ситуации, се прибягва към имплантация на този вид устройства - изкуствените сърца. Ние използваме последния и най-модерен вариант, който се имплантира навсякъде по света – Heart mate III. Така осигуряваме на българския пациент най-доброто лечение, което може да се даде. Споменах вече, че имаме пациент над 8 години с изкуствено сърце, който съвсем нормално изпълнява ежедневните си дейности. В България все още нямаме пациент с преживяемост от 15,16 години, каквито има в други страни от Европейския съюз, която е напълно съпоставима с продължителността от сърдечната трансплантация.
---------------------------
Проф. д-р Димитър Петков е доказан кардиохирург с огромен опит в областта и знания в медицината. Той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезиране в България, и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Има извършени над 10 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия.
Направил е съществен брой операции на деца с вродени сърдечни малформации и на пациенти с тумори с различна големина, обхващащи жизненоважни структури на сърцето.
Проф. д-р Димитър Петков е въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, през възходяща аорта и през а.субклавия. Сред останалите му заслуги в областта на медицината са минимално инвазивната видеоасистирана хирургия на митрална клапа и хирургичното лечение на туморни тромби във вена кава инфериор, ангажиращи сърцето и коремните органи.
Проф. д-р Димитър Петков е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет – София. Има над 230 научни публикации в престижни национални и международни списания.
