Кръгове в БПЦ се сражават за контрол върху бъдещето на църквата
На 18 февруари в Сливенската епархия се случи нещо епохално. За първи път от комунизма насам там се проведоха избори за нов митрополит. Позиция, която от 1980 г. бе заемана от вече покойния Йоаникий.
Кандидатите да го наследят бяха десет на брой, а право на глас имаха 42 епархийски избиратели. Основните претенденти бяха викариите на Ловчанския, Сливенския и Пловдивския митрополит - Михаил, Йеротей и Арсений. До крайният етап, където следващ митрополит трябваше да бъде посочен от Светия синод, достигнаха първите двама.
Само шест дена по-късно на извънредно заседание на синода се взимат две ключови решения - за касирането на проведените на 18 февруари избори и издаването на наредба, която да забрани бъдещото участие на хора извън висшия клир в избора на митрополити.
В църковните среди (и не само) това събитие предизвика бум от възмущение. Първо, защото е поредният скандал, свързан с управлението на църквата в последно време. И второ, защото е пряко свързан с въпроса как се избира нейното най-висше ръководство и съответно - бъдещият патриарх.
Неофициално се говори за "кръг от митрополити", които са водени от Николай Пловдивски и биха могли да овладеят изцяло БПЦ - институция с огромно влияние и стотици милиони левове приходи и активи.
Макар почти всички митрополити да се изказаха впоследствие против решенията от 24 февруари, това не попречи касирането на изборите да бъде препотвърдено, а наредбата да бъде преместена за разглеждане на по-късен етап. Нови избори ще бъдат проведени след извършване на възложената от Светия синод финансово-административна и имотна ревизия на цялата Сливенска епархия, както и пълна проверка на епархийските избиратели за това дали съответстват на изискванията на устава на БПЦ.
Как се гласува на църковни избори
Като начало въпросът, който всички вероятно си задавате, е как се избира митрополит. Разбира се, на такива избори не участват всички живеещи в Сливенска област, а от специално избрани за това епархийски избиратели, които се сменят всеки четири години и се състоят от трима клирици и трима миряни от всяка от духовните околии в епархията - в Сливенската това са 42 души.
Изборите се извършват на два етапа. Първият от тях е на местно ниво, където епархийски избиратели в посочена дата гласуват анонимно за по двама кандидати, докато двама от епископите не получат подкрепата на повече от половината избиратели. На втория етап изборите се потвърждават или се касират от Светия синод и се избира един между двамата кандидати.
За да участва в изборите, един епископ трябва да отговаря на няколко базови критерия като образование, да е живял поне три години в манастир, да има поне десет години опит в клира, да е на възраст между 35 и 70 години и др.
Тълпа ли са сливенци
Отказът на Светия синод да признае изборите беше обоснован в документ от три страници. Основен мотив е, че изборът е бил опорочен.
"През последните години Светият синод на Българската православна църква - Българска патриаршия за втори път е изправен пред необходимостта да касира избор, извършен от епархийско избирателно събрание за избиране на кандидати за епархийски митрополит на основание чл. 82, ал. 2, изречение второ от Устава на БПЦ. И в двата случая това се дължи на факти, които сочат на това, че епархийските избирателни събрания, съставени паритетно от клирици и миряни, извършват избор на двама кандидати по такъв начин, че последващият избор на Светия синод да бъде насочен в определена насока", се започва в текста от наредбата.
Според изнесеното от надзираващия изборите митрополит становище е имало наговаряне между епархийските избиратели, за да бъдат допуснати до втория тур епископите Йеротей и Михаил, което поради липсата на подкрепа и виждането на втория като аутсайдер в църковния свят би означавало директното избиране на сливенския викарий.
Така висшите клирици решават, че най-добрият начин да се спре нежелан избор е да се спре достъпът на миряни до изборите.
"Синодалната наредба и решението за касиране на избора са нищожни от правна и от канонична гледна точка по много причини", смята д-р Дилян Николчев, експерт по църковно право. "Дадените примери с правила от Лаодикийския и Картагенския поместен събор са ирелевантни на съдържанието им. В тях става дума за избор на епископи, в които не трябва да участва "народно сборище". Но дори и за тях, както пише в тълкованията си Далматински епископ Никодим Милаш, "народно сборище" не означава забрана за участие на миряните в такива избори - "означава тълпа от народ и е употребена за противопоставяне на избраната и уважавана част от народа", "означава изобщо сбирщина от прост народ, който произвежда бунт и безредица".
С други думи, Светият синод изопачава съдържанието и смисъла на цитираните в предложението църковни правила и намира, че участвалите в сливенския епархийски избирателен събор са "тълпа", която е произвела безредици. Любопитен детайл е, че в документа се цитира и руският патриарх Сергий. Това не е особено удачно, като се има предвид самият негов избор за патриарх през 1943 г. - след среща със Сталин и негова заповед да се проведе изборът незабавно до "2 дни", без участие на конкурент и на епископат", коментира проф. Николчев.
Протести срещу синода
Деветима са гласували "За" - Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският Игнатий, Пловдивският Николай, Западно- и средноевропейският Антоний, Варненският и великопреславски Йоан, Старозагорският Киприан, Русенският Наум, Врачанският митрополит Григорий и Доростолският Яков. Тримата са били "Против" - Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим и Видинският митрополит Даниил.
Участие в гласуването не вземат митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който се впоследствие се изказа остро против взетите решения, и Софийският митрополит и патриарх на БПЦ Неофит, който е във влошено здравно състояние от втората половина на 2023 г.
Приетото решение беше посрещнато с яростен отпор от активни членове на християнското общество - миряни и духовници. Сезирани бяха най-висшите държавни институции, както и бяха организирани протести за съвещанието на Светия синод на 12 март. От своя страна пък висшият клир организира автобуси с хора в контрапротест, като най-дейно участие в това имаше Пловдивската епархия.
На съвещанието беше потвърдено касирането на изборите за сливенски митрополит, а в опозиция отново гласуваха митрополитите Гавриил, Серафим и Даниил.
Спорната наредба, която предизвика остри реакции и Синода се опита да прекара спешно, беше насрочена за разглеждане на следващия църковен събор, който е най-висшият законодателен форум на църквата. Такъв не е бил свикан от поне петнадесет години, което е и в разрив с устава на организацията.
Подправени избори
Недвусмислено изглежда заключението, че изборът на Сливенски митрополит е бил организиран така, че да бъдат избрани накрая епископите Йеротей и Михаил. Според един от местните духовници, отец Янакиев, с когото "Капитал" разговаря, организираният вот е бил подбуден от интересите на редици клирици от епархията, както и представителите на местната власт.
"Нарочно бе избран епископ Михаил, защото е пределно ясно, че той няма подкрепа в Светия синод, на него се гледа като аутсайдер. Това прави и избора на Йеротей неизбежен, а само по себе си това е пагубно за епархията, защото ще продължат порочните финансови практики, които се извършват в момента. Който и друг да беше стигнал наравно с Йеротей, щеше да бъде избран. Ако Йеротей има поне малко християнска съвест, трябва директно да си подаде оставката и да се оттегли от тези избори. И от всички други", коментира Янакиев.
Сливенският отец също подчертава, че в сегашния си формат уставът позволява кандидатстването на лица, които имат спорно минало или репутация.
Това, че няма правила за избор, обаче води към друг тип проблем. "Наредбата е рискова за бъдещето на БПЦ, защото това означава, че Светият синод може да концентрира властта в себе си, като премахва възможността за участието в избори за митрополити от страна на епархийските избиратели, които включват не само духовници, но и миряни. Според мен случващото се със Сливенската митрополия е доказателство за това, че един определен кръг митрополити се опитва да доминира над другите. В своите решения и начин на действие този кръг първоначално демонстрира незаинтересованост от това как решенията им ще бъдат възприети от вярващите. Но след поредица протести видяхме, че част от авторите на наредбата биха отбой. Очевидно си дадоха сметка, че напрежението, което започна да ескалира в БПЦ, не е в техен интерес", коментира за "Капитал" Горан Благоев, журналист и бивш водещ на предаването "Вяра и общество" по БНТ.
Във връзка с текста бяха потърсени представители на Светия синод, както и Сливенската митрополия, но до публикуването на текста отговор не беше получен.
Важността на Сливенската епархия
Опитът за прокарването на наредбата и касирането на изборите идват в един доста напрегнат момент за БПЦ. Според неофициални информации патриарх Неофит е във влошаващо се здравословно състояние, което превръща избора на нов духовен глава през тази година в действителна възможност.
"С оглед на перспективата да избираме нов патриарх мисля, че нещата са много очевадни и случващото се не е случайно. Сегашните мнозинства обаче далеч не са сигурност. Кой дава гаранция, че това мнозинство (което гласува наредбата и касирането) ще се запази при патриаршески избори? Можем да предположим с голяма достоверност въз основа на амбициите на Николай Пловдивски, че той ще е един от кандидатите за патриарх при едни предстоящи избори. Именно поради тази причина за него е важно да сложи сред синодалните архиереи още едно лице, което е приближено до него - в случая новия Сливенски митрополит. Несъмнено такива са били плановете му, преди да се надигне реакция срещу наредбата. Действията на Николай Пловдивски също така подбуждат един важен въпрос, а именно дали той не демонстрира силна протекция от една или две основни парламентарни сили", коментира Благоев.
Той припомня, че по сходен начин през 2012 г. беше и узаконено архонтството, когато тогавашният патриарх Максим беше във влошено здравословно състояние.
Узаконяването на архонтството беше тогава прието въпреки възраженията на митрополити и духовници, а в ранга на архонт са провъзгласени по това време Слави Бинев, бивш евродепутат и сегашен член на ДПС, Иван Кочев-Чомбе, Петър Манджуков, оръжеен търговец, активен член на БСП и сътрудник на бившата структура ДС, и Ованес Мелик-Пашаев, който е натурализиран български гражданин с руски произход и е деен в хотелиерството и организирането на концерти.
В момента също така Светият синод се намира в битка с НАП за ревизия на приходите си, която може да се окаже преломна за това дали държавата вижда какво се случва вътре в организацията.
