Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Повод за разговора ни е срещата в Представителството на Европейската комисия в София с неправителствени зелени организации. Еколозите настояват Комисията да продължи съществуващите наказателни процедури срещу България, защото страната ни не изпълнява европейските директиви на Общността. Защо българските зелени организации настояват Европейската комисия да наложи още санкции и кои екологични ангажименти не изпълняваме? Гост в студиото е бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Здравейте и добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Сандов.
Благодаря ви. Добре заварили и здравейте казвам на всички слушатели.
Кое ви накара да искате наказателни процедури срещу България? Вие бяхте и министър на околната среда.
Бил съм от двете страни така да се каже на българското представителство – от едната страна е министерство, от другата страна са гражданските организации, но третата страна, която е Европейската комисия, се оказва основен фактор за прилагане на законодателството, свързано с опазване на околната среда, оттам и човешкото здраве в България. И много често, за съжаление бих казал, българските институции не осъзнават важността на европейските нормативни актове, директиви, регламенти спрямо българския интерес.
Защо?
Битува едно мнение, че нещо ни се налага от Брюксел и ние тук ще си пазим нашия национален интерес. Истината обаче е, че Брюксел прави политики за всички европейски граждани, в това число за българските граждани, и действително често пъти организацията на Европейската комисия се оказва ключов фактор в прилагането на мерки, засягащи опазване на околната среда и човешкото здраве. Затова през годините българските зелени неправителствени организации, от които съм бил участник и аз дълго време, са се застъпвали за тази процедура, която е процедурата на официална жалба до Европейската комисия, и т.нар. "наказателни процедури“, които Европейската комисия води към страните членки. Това далеч не е само за България, това е за всички страни членки, и далеч не е изключение това, че в България гражданският сектор е активен тогава когато става въпрос за прилагане на европейското законодателство. Аз ще ви кажа сега нещо от другата страна: когато бяхме в кампания и вече се съставяше правителството, най-лесният начин да убедя своите колеги за прилагането на политики в областта на околната среда беше като обобщя, че срещу България към онзи момент, това е декември 2020 година, има 16 наказателни процедури, което е най-големият като обем дял в общия брой наказателни процедури срещу България. И че приложението на тези наказателни процедури ще спаси България от налагане на финансови санкции след второ осъдително решение в съда в Люксембург, за което ще говорим малко по-късно за определени казуси, и че това е важно за нашия облик и нашето участие в рамките на Европейския съюз. Защото битуваше и една друга практика през годините, която аз силно критикувам, че ние много обичаме европейските пари, но никак не обичаме европейските правила. Всъщност, стигна се до момент, и то именно в онзи период от време 2020-2021 година, в който Европейската комисия прие един основополагащ принцип: пари се получават от страните членки, само когато изпълняват правилата на Европейския съюз. Този обвързващ елемент беше ключов за това, което се случва в последните две години и което предстои да се случва. Знаем, че има страни членки на Европейския съюз, които вече пострадаха от този принцип, а именно Унгария, която отказва да спазва определени правила по отношение на върховенство на закона. По същия начин Полша я грози подобна процедура на спиране на европейско финансиране. Това в някаква степен е намигване и на страни като България, които също макар и не толкова явни противници на европейските правила, когато се види статистиката и броя наказателни процедури, става ясно, че ние не се движим в съответствие с европейското законодателство.
Какво не изпълняваме в сектора за опазване на околната среда?
В почти всички сфери ние имаме наказателни процедури. Когато аз встъпих в длъжността министър на околна среда и водите в края на 2021 година, заварих 16 наказателни процедури, в следващите месец-месеца и половина ни догониха още две, и станаха 18. Тогава много бързо ние имахме план за действие, конкретни стъпки, които да намалят с шест процедурите, после с една трета процедурите до края на годината, и до края на мандата на кабинета да изчезнат всички наказателни процедури. Слушателите знаят, че този мандат всъщност въобще не се придвижи към своя край.
Той приключи през август месец.
Той приключи твърде своевременно – само 7 месеца и половина бяхме като такъв кабинет. В рамките на тези седем месеци и половина аз успях с много бързи действия да затворя или поне да приложа условията, едната я затворихме официално, другата приложихме условията и тя беше затворена на малко по-късен етап. А тези две ново възникнали процедури са много интересно намигване въобще към идеята за тези наказателни процедури. Ако има воля в изпълнителната и в законодателната власт, то наказателните процедури могат бързо да бъдат затваряни. Не е нужно някой да ни обяснява, че трябва да минат еди-колко си години преди ние да успеем да затворим дадена наказателна процедура.
Но какво трябва да направим за целта?
Сега ще мина към всяка от тях, защото те наистина са на различен етап и са различни като тематика. И изпълнихме условието за затварянето на още шест такива наказани процедури, като във времето пет от тях се случиха, една не се случи, защото имаше промяна в последствие от служебния кабинет. Но така или иначе седем наказателни процедури бяха затворени в следствие на нашата дейност, което показва, че това може да се случи. Какво представляват наказателните процедури? Европейската комисия първоначално казва на страната членка, че не изпълнява определени условия, било по приложение на европейско законодателство, което има пряко приложение, или било по хармонизиране на европейското законодателство в българското законодателство. Тук има много важен елемент: в България заради политическата криза, в която се намира през последните две-три години и честите избори, Народните събрания често пъти са много кратки. През тяхното време не успява да мине цялата процедура за приемане на определено законодателство, което да се хармонизира с европейското такова, и ние да затворим наказателната процедура. Аз самият бях в два такива кратки парламента 45-тия и 46-тия, в 46-тия бях председател на Комисията по околна среда и води, която беше отговорна за приемането на част от тези процедури. Спомням си, че успяхме да минем на първо четене част от тези законопроекти, които бяха изготвени вече, но не стигна времето, за да ги затворим. Това обаче стана в следващо Народно събрание с едно изключение: тогава само през промените в Закона за опазване на околната среда ние успяхме да изпълним условията за затваряне на три от тези наказателни процедури. Разбира се, след приемането на промените трябваше да се изменят и две наредби, но те бяха следствие на това, и ние успяхме и в изпълнителната власт да го довършим. Така че три от тези наказателни процедури бяха именно там. Друга такава беше в Закона за шума, по-скоро наредба, свързана с шума в градски условия, тя беше с Министерството на здравеопазването, трябваше да е съвместна такава наредба. Ние направихме всички действия и тя беше закрита. А петата наказателна процедура, която тогава закрихме, беше свързана с картите за риска от наводнения. Картите за риска от наводнения са част от Плановете за управление на риска от наводнения. Това е много важен документ за всяка една държава членка, особено във времето на климатични промени и климатична криза, в която се намираме. И ние успяхме тогава да придвижим този процес, но тук има нещо много важно – ние затворихме тази процедура за картите за наводнения, но на по-късен етап се отвори нова наказателна процедура за целите Планове за управление за риск от наводнения. Това се случи в началото на тази година във втория служебен кабинет на Гълъб Донев. Тази наказателна процедура е все още в сила и тя е много тревожна, защото засяга Плановете за управление на риска от наводнения и Планове за управление на речните басейни. Това са двата основни стратегически документи по управление на водите в България, а управлението на водите е ключово за националната сигурност и за потребителите. Знаем, всички ние ползваме услугите на водоснабдяването, канализацията, а за водите в дивата природа на речните корита и на речните басейни. Там Министерство на околната среда и водите в Оперативна програма "Околна среда“ 2014-2020 година е заложило проект за създаване на Втория план за управление на риска от наводнение и Третия план за управление на речните басейни. Те по закон изтичаха през 2021 края, сиреч когато аз станах министър имахме две седмици да ги приключим, а това беше невъзможно точно заради този проект по оперативната програма, който беше заложил 25 милиона с изпълнител Световната банка за създаването и за консултацията на тези планове, и имаше огромно забавяне. Наложи се да променим Закона за водите по инициатива на Министерството, за да може да продължат да действат старите до приемането на новите, но новите, уви, все още много се забавят. Наскоро приключи процедурата по обществено обсъждане на Плана за управление на риска от наводнения и очакваме да се съберат всички мнения от обществената консултация и да се стигне до финален вариант, който финален вариант в крайна сметка поне частично да приключи и тази наказателна процедура, докато другият – Планът за управление на речните басейни все още не е отворен за консултации, което означава, че ние вероятно ще трябва да го дофинансираме с национални средства, за да може той да бъде финално довършен и влезнал в сила, защото оперативната програма 2014-2020 може да разходва средства не по-късно от три години след приключване, сиреч до края на тази година.
Странно е, че тези планове не са били приети, тъй като ние почти всяка година имаме наводнения в реките у нас или съответно те засягат със сигурност и басейна на Черно море.
Така е.
И няма превенция за това? И се питаме на всяко наводнение с жертви, с огромни щети: ама как се стигна дотук?
Много добре, че обръщате внимание на този въпрос. Може би всеки ще си направи сам ретроспекция, че темата с наводненията, когато те се случат…
Всяка година.
… приключва за може би седмица. Ето и сега мина малко повече от месец от наводненията в Царево и някаква нищо не се чува.
Нищо не се чува.
Даже на всичкото отгоре министър-председателят възложи и създаването на комисия, която да изготви окончателен доклад, даде се срок до края на месец септември и той още все още го няма. Така че имаме забавяне и в това.
На какво се дължат тези забавяния – вие сте били във висшата администрация?
Да, мога да ви кажа. Ще ви кажа откровено – защото съставът на комисията всъщност е от онези институции, които са в основата на причините за това наводнение. И трудно може да се очаква някой да посочи сам себе си като виновен или да седнат на една маса пет институции, всеки да посочи другия и да каже "Това е твоята вина“ и другият да го приеме. Според мен това е причината. А иначе, ако говорим конкретно, има множество елементи. От една страна – инфраструктурата, която не е била в съответствие. Този мост, който се срути и който беше причина за три от четирите жертви, категорично мога да кажа от това, което аз изследвах, че не отговаря на условията. Зариването на едно дере сухо, което е сухо само когато няма наводнение, но иначе то трябва да поеме целия този отток, е друга такава причина. Това е чисто инфраструктурно. От друга страна, беше много абсурдно, но това беше и в района на Каравелово и Слатина и тези села, карловските – ами, тези дерета или малки рекички по кадастър не съществуват. И когато не съществуват по кадастър като речни обекти или обекти от речната мрежа, върху тях всички закони на страната могат да проектират, каквото си поискат. И в същия момент те пък не могат да влязат по никакъв начин в плановете за управление на речните басейни или управление риска от наводнения, защото те не съществуват като речни корита.
И там се застроява?
Да, там се застроява, там се изгребват материали, там се складират или се поставят такива дървета, които са от дърводобива. И това води накрая до разрушения и човешки жертви. Не искам да звуча песимистично, но ние сме доста сериозно пожалени от съдбата, защото само ако погледнем към няколкостотин километра на юг от нас и видим, какво се случва в Гърция тази година с наводненията, с пожарите, трябва да ни става ясно, че това предстои в България през следващите години. Категорична е науката в това отношение.
Местят се нагоре поясите?
Климатичните промени са вече климатична криза. Тази климатична криза засяга между 3,3 и 3,6 милиарда души по света, според тяхното местоживеене. Населението на България попада сред тези уязвими групи. Средиземноморският климатичен пояс се придвижва на север и по данни дори на нашата Българска академия на науките и прогнози до към 2050 г. повече от половината територия на страната ще попада в Средиземноморски климатичен пояс.
А ние не сме готови?
А ние не сме готови. Не сме готови в много отношения, включително в това – Стратегията за адаптация към климатичните промени засега е основно един лист хартия. Така де, той не е един, те са множество на брой листове, но е една папка. И докато не се прилагат мерки във всички направления, ще е така – с проблеми, щети и жертви. И тук е много важно и за съжаление има отстъпление – темата за климатичните промени било то по отношение на намаляване на емисиите, било то по отношение на адаптиране трябва да е хоризонтална. Неслучайно в нашето правителство аз имах позицията и на вицепремиер по климатичните политики, точно за да опитвам тези теми да не са просто в едно министерството, а те да са хоризонтални.
И да ги интегрирате в повече министерства?
Да се интегрират в повече ведомства. Това е световният опит в момента, така се действа. И неслучайно това са стратегически насоки и цели на ООН. Може би най-важното, най-голямото и всеобхватно и значимо споразумение на това хилядолетие – то е младо още това хилядолетие, но все пак – е Парижкото споразумение за климата. Европейският съюз вече залага 30% от своите оперативни програми, въобще своето финансиране към държавите членки да е засягащо климатичните политики и 10% да е засягашо биоразнообразието, защото това е втората глобална криза – загубата на биоразнообразие, но след малко ще влезем и в тази материя, ако имаме време, и по-дълбоко. И климатичните политики затова трябва да са хоризонтални и трябва да са и в земеделието, и в благоустройството, и в инфраструктурата, и в здравеопазването, в почти всяко едно ведомство. Вместо това ние имаме абсурдната ситуация например по актуални въпроси, като енергийната бедност и пакета законодателни финансови инструменти, подготвени за цел 55, което е целта на Европейския съюз към 2300 г., създаването на Социален климатичен фонд, който да подпомага енергийно бедните – е, България още няма термин за енергийна бедност…
А пък камо ли фонд.
Да. И социалното министерство казва: "Това е нещо за климата, ние не го искаме“. Е, как не го искате, като то е на първо място със социален фонд, който да подпомага уязвими групи хора, каквито в момента ние подпомагаме чрез национално финансиране за т.нар. помощи за отопление през зимата.
Еколози настояват Европейската комисия също да спре изплащането на втория транш от парите по Плана за възстановяване и устойчивост, защото парламентът не е променил Закона за биоразнообразието. Ето тук по тази тема ние сме уязвими отвсякъде, където и да погледнем, я намираме.
Така е. Това е една от най-тежките процедури. Всъщност по отношение на биоразнообразието освен че имаме няколко наказателни процедури, ние продължаваме да нямаме политическата воля за промени. Много се дъвче този Закон за биологичното разнообразие. При мен и като министър имахме много сериозни разговори с тогава коалиционните партньори. В крайна сметка беше прието изменение на Закона за биологичното разнообразие през последните няколко седмици, мисля на 27 септември, който единствено създава органите за управление на НАТУРА 2000 като нормативна база, но не прие ключово важни въпроси, свързани със защитени видове, които са от европейската система за защитени видове, плюс някои от мерките, които трябва да бъдат прилагани, което вече е наказателна процедура на ниво дело срещу България в Европейския съд в Люксембург, то застрашава в някаква степен и финансирането към страната ни. Сега тук ще бъде в голяма степен въпрос на Европейската комисия да прецени как да действа. Тя вероятно има основание включително да блокира част от парите от Плана за възстановяване, но предвид че предстоят европейски избори, възможно е тя само да придвижи наказателната процедура и делото, като даде допълнителни аргументи за несвършена работа, и то съзнателно несвършена, защото имаше такива предложения в парламента, те просто бяха отхвърлени. Предложенията бяха от нашите колеги от "Зелено движение“. И не знам как ще се развие казусът, в голяма степен топката е в полето на Европейската комисия да прецени дали да прилага по-стриктни мерките, които са в това отношение. Може да излезе само с формално решение, че все пак са създадени органите, което е една от реформите, заложени в Плана за възстановяване, което е изискуемо, за да има и плащания по плана, а може и да реши да бъде по-строга. Това не мога да кажа, но със сигурност това дело е изключително неприятно. Там България трябваше да изпълни ангажиментите си през 2014 г. Това не се случи за всичките тези години. Сега се говори за отлагане до 2028 г., което категорично означава, че ние ще загубим това дело в съда. И то ще е второто такова дело, което губим, по отношение на биоразнообразието, защото първото е от наказателна процедура още от 2008 г. Това е най-старата наказателна процедура в тема "Околна среда“, която е все още активна. Тя е след решение на съда срещу България и висящо второ такова дело в съда. Става въпрос за района на Калиакра, унищожаване на т.нар. понто-сарматски степи от изграждане на различни обекти – голф игрища или ветропаркове. Всъщност много е странно и трябва да го кажем, за да е ясно и за вашите слушатели – това да изградиш ветропарк е добре от гледна точка на зелена енергия, но ако не прецениш къде, може да е много зле за биоразнообразието. Заради това България беше осъдена. И това, което в момента се случва, е отново тази Оперативна програма "Околна среда“, която приключва в края на тази година – би трябвало и са заделени солидни средства, мисля, че към 3,5 милиона, за изкупуване на частни терени, които са в съседство, които не са застроени, и по този начин те да бъдат дългосрочно опазени. Това са т.нар. компенсаторни мерки. Ние сме нарушили, унищожили сме част от тези степи, но купуваме други, които ги правим държавни, за да не могат да бъдат те застроени или по някакъв начин увредени. Така че това е една друга процедура, много, много тежка, която се надявам да приключи до края на годината с това изкупуване и превръщане в държавна собственост. Но това ще е най-малкото едно-две заседания на Министерския съвет, които само ще трябва да решават, защото това са отделни обекти, имоти, които трябва да бъдат изкупувани. Та, биоразнообразието – от една страна това, от друга страна – защитените видове, от трета страна – инвазивните видове, които вече минаха на ниво съдебно дело, защото България не е предприела достатъчно действия за борба с инвазивните видове. Инвазивни видове са онези растителни и животински видове, които не са характерни за нашата местна среда, но по някакъв начин се привнесени и ние не правим необходимото, за да ги овладеем и така те да не застрашават нашите местни видове. Това са норките в Стара Загора, които напускат тази ферма за норки, това са различни тип растения, някои от които са внесени като декоративни и се разпространяват по домовете или вече са така навлезли в дивата природа, че наистина окупират огромни райони, или това са рапаните по Черноморското крайбрежие, които са дошли, залепени за японските кораби преди много време. За такъв тип инвазивни видове ние започнахме процедура по тяхното изследване и прилагане, всъщност със създаване на мерки, които да бъдат прилагани, но това има забавяне. И там ние възложихме на Българска академия науките, те вече издадоха една от тези научни публикации, но не знам доколкото това ще бъде имплементирано с решения на Министерството на околната среда и водите, с което по някакъв начин да олекоти, защото в съдебното дело се казва, че България до определен срок не го е приложила. Така че ние можем да олекотим удара, въпреки това да имаме осъдително решение и да се затвори след това наказателната процедура. И ако биоразнообразието е една от тези много тежки теми, другата много тежка тема е въздухът, замърсяването на атмосферния въздух.
Искам само още нещо да изчистим по биоразнообразието. Заради нарушения в тая посока вие не давате съгласие за построяване на обекти в Южното Черноморие, за дострояването на Автомагистрала "Струма“, за построяването на Автомагистрала "Черно море“. Това ли е причината?
За Автомагистрала "Черно море“ още нямаме дори идеен проект. Разглеждат се различен тип трасета. Едва когато се избере идеен проект, тогава може да се каже. Аз силно насърчавам сегашното правителство и министъра на регионалното развитие и благоустройството да си комуникира с Министерство на околната среда и водите още на най-първия етап. Защото разберете, когато едното министерство – това на регионалното развитие и благоустройството, избере проекта, какъв да е, откъде да минава, и чак после каже: "Сега ни го оценете“, често пъти може да се отговори: "Ами не може, защото минава през защитена територия, тук ще увреди тези видове“. Добре е на най-ранен етап тези процедури да започват, както и това съгласуване, за да се избере най-доброто трасе, което няма да ощети. По подобен път аз започнах тогава с вицепремиера Гроздан Караджов по други въпроси да коментираме. Не виждам обаче приемственост. Дано сега това да се случи за магистрала "Черно море“, но която въобще все още няма проект. Това е политическо говорене, все още няма реално някакъв проект, за да може да се каже. Колкото до магистрала "Струма“ – там със сигурност имаме проблем, защото защитените зони, които са от НАТУРА 2000 в Кресненското дефиле, са изключително значими. Те са на второ място в България по видово разнообразие. Там то е съсредоточено точно заради това, че през това дефиле минава Средиземноморският климатичен пояс и цялото видово разнообразие, което е на юг – в полето на Кресна, Сандански, Петрич, спрямо на север Симитли, Благоевградския регион – в това дефиле става смесването на видове и това прави много богато биоразнообразие. Отделно колко е красиво и колко ценни обекти има по самата река Струма в този район. Но това определено е проблем с биоразнообразието. И неслучайно е тази вече повече от може би 20 години – да, със сигурност е повече от 20 години, защото моите първи стъпки в природозащитата бяха записването ми в "Зелени Балкани“ 2000 г. на събора "Рожен“ и впоследствие това беше една от първите ми инициативи: да събирам подписи срещу преминаването на магистрала в Кресненското дефиле. Тогава имаше идея през 2004 г. за Олимпиадата в Атина ние да сме го изградили това трасе. И оттогава досега това куца и се върти в едно упорство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по-специално на Агенция "Пътна инфраструктура“ да проектира и да оцени алтернативни трасета. Това е причината все още да не е изградено. А иначе ние с влизането в Европейския съюз през 2007 г. и първите пари, които идваха по линия на европейското финансиране, цялата магистрала "Струма“ трябваше да започне от Кресненското дефиле. И за там имаше два варианта, които бяха оценени – екологична оценка 2008 г. Единият вариант беше дълъг тунел, другият вариант беше изцяло обходно трасе. През годините това се отлагаше, че ще остане за по-късно за изграждане, след което 2014 г. второто правителство на Борисов реши да измени тази идея, което ни вкара – като страна имам предвид, в една допълнителна полемика с Европейската комисия, защото ние изменяме нещо, което вече е оценено, и ще правим тепърва нова оценка. Направи се нова оценка, тя беше много сериозно критикувана от Европейската комисия – аз имам писмата й, даже съм ги оповестявал, в които те казват, че тази оценка за въздействие върху околната среда не почива на критериите, има много дефицити и има много пороци в нея, заради което Европейската комисия казва "Направете нова оценка и там оценете и алтернативните трасета. Това е важно, за да получите финансиране“. А третото нещо, ако извадим "Струма“ и "Черно море“, за което вече споменахме – третата тема, която вие маркирахте… Коя беше, извинявайте?
Обектите по Южното Черноморие.
А, да, обектите по Южно Черноморие. Да, там обектите по Южното Черноморие често пъти са случай по случай, но същинското е Общият устройствен план на Община Царево, която заема голяма част от Южното Черноморие. На няколко пъти този Общ устройствен план пада в съда, екологичната оценка на този план, защото се предвижда огромно застрояване по Южното Черноморие. В началото бяха 70 000 нови легла, в последствие имаше определени изменения, но така или иначе има опит за много сериозно застрояване в тази част, което среща, разбира се, съпротивата на природозащитниците, защото това е Природен парк "Странджа“, зона в НАТУРА 2000 и е недопустимо ние там да правим от Синеморец "Слънчев бряг“ или подобен тип въпроси.
То самият "Слънчев бряг“ е съсипан с прекалено застрояване.
Така е, да, така е, но това започва…
И не сте могли да се намесите. Или в "Златните пясъци“.
Това е започнало преди да има по-сериозна природозащита в България, която можем да дадем като начало, въпреки че за мен още от горяните има такива признаци за опазване не само на свободата, но и природата.
На природата, да.
А иначе 1987 г. с майките с колички в Русе във връзка с въздуха, после "Рила-Места“, "Екогласност“. В края на 80-те години започват екологичните протести, "Слънчев бряг“ в голяма степен и "Златни пясъци“ вече са застроени.
Сега да отидем към въздуха, замърсяването на въздуха, защото тук влизат и централите.
Да.
ТЕЦ-овете, които са на гребена на вълната в момента на протестите на миньори и енергетици.
Да. Там имаме три наказателни процедури. Трябва изрично да бъде записано в Закона за чистотата на атмосферния въздух, че всеки гражданин има право да обжалва в съда плановете на общинско ниво за качество на атмосферния въздух, тъй като има различна практика. В Пловдив например съдът не признава, в София признава и така става странно. Това е една от наказателните процедури. Трети законопроект се намира в момента в Народното събрание. Аз внесох единия като министър, после служебното правителство на два пъти го внася този Закон за чистотата на атмосферния въздух и той още не е минал, с което да затворим тази процедура. А другите две наказателни процедури са на крайния етап – осъдителни решения от съда в Люксембург. Едното е за фините прахови частици от 10 микрометра, а тепърва вероятно ще дойде и такова за 2,5, които са по-малките, по-фините прахови частици. По това за фините прахови частици ние бяхме в процес на второ наказателно дело. Първото дело винаги е установително, то установява дали е нарушила държавата, или не, след което ако съдът постанови, че е нарушила държавата, държавата трябва да предприеме веднага действия за предотвратяване на това нарушение. В случая с фините прахови частици съдебното дело приключи през 2017 г., мисля беше, след което държавата ни не направи нужното за предотвратяване на това нарушение в достатъчно голяма степен и това доведе до второ дело. Това второ дело приключи в края на миналата година по един доста нелеп начин. Всъщност България спечели делото, но не защото доказа, че ние имаме по-чист въздух, а просто – и това много рядко се случва, Европейската комисия не беше подготвила добре своя иск към съда. Но за съжаление, трябва да констатираме нещо друго – преди няколко месеца, всъщност юли месец, Европейска комисия е стартирала отново тази наказателна процедура, което означава, че е дала срок на България от два месеца, които изтекоха в средата на септември, и тъй като България все още е в нарушение, вероятно ще депозира такова второ дело съвсем скоро. А по него лошото е, че натрупването става още по-голямо. И ако през миналата година ние бяхме загубили това дело, то щеше да ни коства около 11 милиона и всяка следваща година щеше да е по около 20 милиона. Сега това натрупване вече е станало може би към 15 милиона или там 13-14 милиона и всяка следваща година ще коства отново толкова. Ние имаме определен напредък. Те са шест зони, в една от тези зони сме предотвратили замърсяване – това е агломерация Варна, но в агломерация София, в агломерация Пловдив, в Югоизточен, Югозападен и в Северен район, както е разграфена България, в тези части все още преминаваме допустимите норми, които са свързани с измерване на определен брой от годината, в които са надминати определени нива на фини прахови частици с този размер – 10 микрограма. И това е много неприятно, защото в България от замърсен въздух загиват между 8 и 18 000 души годишно.
Колко са заболелите от алергия на горените дихателни пътища – може би статистика няма за това, не се води?
Много. Това, което знам, е, че огромен брой са хората с астма, особено сред децата. И това е в следствие на замърсяване на въздуха изцяло, може да се говори, че в голяма степен това се дължи са фините прахови частици, но има и други замърсявания. И тук вече е третата процедура в областта на атмосферния въздух – за качеството на атмосферния въздух. Тя е за район Югоизточен от тези шест района, район Югоизточен и е свързана с наднормените нива на серен диоксид. Серният диоксид идва основно от изгарянето на въглища, тъй като българските лигнитни въглища, които основно се изгарят в България, има много малък процент на внос на въглища, които са за определени процеси – например, едно предприятие "Солвей Соди“ в района на Девня и т.н., които не са за създаване на енергия, а са за определени технологични процеси. Но основното е изгарянето на нашите лигнитни въглища и основно това са въглищата на "Марица-изток“, които са в този регион, като големите комплекси – държавната ТЕЦ "Марица-изток“ 2, най-голямото предприятие, изгарящо въглища, т.нар. две американски централи. Тези трите – държавният ТЕЦ и тези две частни американски централи, представляват над 80, може би дори към 90%, между 80 и 90% от предприятията, които изгарят въглища в България. Останалите са на по-малки ТЕЦ-ове, като ",Брикел“, "Бобов дол“, ТЕЦ "Република“ в Перник, ТЕЦ "Марица“ 3 в Димитровград и няколко топлофикационни такива, които са само за топлофикация, като Сливен, Русе и т.н. Те изгарят може би около 10-12% от въглищата. Та, съсредоточаването на трите най-големи ТЕЦ-а, плюс "Марица“ 3 в Димитровград, плюс "Брикел“ в Гълъбово, създава условията за наднормени нива на серен диоксид, заради което България от влизането си в Европейския съюз 2007 г. не изпълнява условията. Течеше една дълга процедура, която миналата година приключи с осъдително решение в съда в Люксембург през месец март или април. И сега сме в периода, в който Европейската комисия при установяване, че ние не изпълняваме това решение, ще заведе нова процедура, този път свързана със санкции, както е случаят с фините прахови частици. Тук трябва да се отбележа още нещо – голяма част от фините прахови частици са свързани с изгарянето на въглища, включително в София. Столична община поръча на Националния институт по метеорология и хидрология да направи едногодишен мониторинг от къде идват фините прахови частици. 19% от фините прахови частици в София идват от изгарянето на въглищата в България – това са основно комплексите, които са в Югоизточен район. 16% идват от изгарянето на въглища в Северна Македония, Косово, Сърбия, Централна и Източна Европа, и не само на Балканите – и в други страни от Централна и Източна Европа. 35% идват от София. Разбира се, ние тук имаме и много други локални въпроси, свързани с най-елементарното – миенето на улиците и непаркирането в кални места, които разпрашават и които създават тези фини прахови частици, или изгарянето на дърва и въглища тук, в София. Да не говорим, че се допуска…
За отопление.
… изгарянето и на всякакви дограми, дрехи, какво ли още не.
И други материали, особено в малцинствените сектори.
Да, но не само. Например в автосервизи се изгарят масла. Неприятна е тази част и аз се надявам, че ще се приложат мерки, било то свързани със зони за ниски емисии, било то с по-стриктен контрол, било то с насърчаване на енергийна трансформацията. Ето, например във връзка с това в новия програмен период "Околна среда“ заложихме над 650 милиона лева, които са свързани със смяна на такива уреди, които са за отопление, които са на дърва, въглища и каквото се сетите, с много иновативно – то беше и задължително, не можехме просто, както по досегашната програма, да сменяме климатици, в смисъл, даваме климатици и махаме печки. Там добавихме соларни панели, климатик или термопомпа, както се нарича, и батерия, за да може тези домакинства, особено ако се насочат към енергийно бедните домакинства в зоните с фини прахови частици над нормата, да решават този въпрос и те да стават енергийно независими домакинства, което е и социална, и икономическа, и енергийна мярка. Но връщайки се на тежката статистика – между 8 и 18 000 души, преждевременно губещи живота си на година от замърсен въздух, над 2000 са тези, които пряко се свързват с изгарянето на въглища. И това трябва да бъде част от дебата, когато говорим за сегашните протести на хората, ангажирани и заети в комплекса "Марица-изток“ и в ТЕЦ-овете, които изгарят въглища. Отделно това, официален доклад на Европейската агенция по околна среда и Световната здравна организация за периода 2016-2020 г. – това са пет години, са установили, че България е загубила, това са и пропуснати ползи, и загуби директни, 23 милиарда лева. За пет години – 23 милиард лева. Това се пада по около 4,5 милиарда лева на година, които са свързани с болнични заради заболеваемост, свързана с изгарянето на въглища, които са свързани с медикаменти, които са с функциониране на здравни заведения и заетите в тях. Това си е един огромен бич. И не на последно място, ние трябва да знаем, че все още живеем във време, в което изчезват български населени места заради освобождаване на терени за копаене на въглища. Има една такава битка в момента – Бели бряг се казва селото в района на комплекса Мини "Марица-изток“, което го грози тази съдба, и е въпрос на месеци или години то да изчезне от картата на света. Ние можем да си представим човешката трагедия ти да загубиш безвъзвратно, окончателно своето родно място, своите спомени. Трагично е, но това е другата картина на онова, което в момента ни се представя едва ли не като справедливо и обществено искане. Категорично то не може да бъде наречено такова. Това са обществените въпроси – здравето, околната среда, населените места, развитието на регионите.
