Какво се случва в България? Защо наглецът вика: "Дръжте наглеца?" Кой е истинският въпрос, който зад случващото се в момента е най-важен? Защо един хазартаджия ще забранява хазарта, един друг бивш медиен собственик ще се бори за свободата на словото, а заедно с един друг политик ще ни се карат от телевизора постоянно? Ами сега? Престъпност плюс правосъдие за всеки, плюс индикация за липса на политическа воля да се стигне докрай, плюс липса на гражданско общество и медии, които всекидневно да изискват резултати... Накъде и още колко?

В "Мрежата" гостува политологът Даниел Смилов.

Естетическата стойност на театъра, който политиците разиграват

"Част от хората и политическите сили, които твърдят, че се борят с корупция, организирана престъпност и т.н., по-скоро разиграват някакъв театър, чиято естетическа стойност не е много висока. Напротив. По-скоро има отблъскващ ефект, но естетиката е последна грижа в ситуацията. 

Основният проблем е, че има ключови партии, които са натоварени с корупционен багаж. Какво имам предвид под тази фраза? От една страна, няма достатъчно доказателства от гледна точка на Наказателния кодекс за разследване на определени хора, но от друга страна – толкова информация е изтекла, че от морална и от политическа гледна точка тези партии са укорими. И ще дам  пример. Вие споменахте Васил Божков, който основа и партия на всичкото отгоре сега, но в скандала около него стана ясно, че той е ходил редовно с големи суми пари при финансовия министър от ГЕРБ Владислав Горанов, но прокуратурата не можа да докаже, че тези пари са били предавани в кабинета на финансовия министър. 

От друга страна, излезе информация, че пиарката на г-н Борисов е ходила редовно в офисите на Божков и е тръгвала оттам с различни пакети и пликове, но пък не е ясно какво е имало в тях. Сега, съгласен съм, че от гледна точка на Наказателния кодекс може би това не е достатъчно за повдигане на обвинение, осъждане и пр., но от гледна точка на политическия морал и изобщо усещането на хората за порядъчност, това не са неща, които са незначими, а напротив. Това са тежки съмнения, които по никакъв начин не са били разсеяни. И проблемът е, че това не са единични скандали. 

За съжаление непрекъснато се трупа нова и нова информация. Тъкмо утихнат нещата, да речем, тъкмо се направи опит някак си да се приглуши скандалът за Божков, и избухне друг скандал за Петьо Еврото или за Нотариуса, които пак теглят в същата посока. Когато имате непрекъснато такова натрупване на скандални факти, когато имате съмнения, които не само, че не се разсейват, но дори и прокуратурата някак си ги подклажда със собствените си действия, тогава нещата са много тежки и хората остават с впечатление, че  има някаква неискреност, че на практика вместо реална борба и справяне с тези проблеми, по-скоро се правят опити за замитането им под килима. 

Ситуацията ще продължи да бъде такава, ако ГЕРБ, ДПС – основните играчи, които подклаждат такъв тип съмнение, не направят истински усилия да изчистят този корупционен товар, който имат. И единственият начин това да стане е като се изберат хора, независими, в ключови държавни органи като Прокуратура, антикорупционни агенции и пр., и пр. Докато нещата продължават така и тази взаимна зависимост между политици, срещу които има съмнение, и магистрати, срещу които има съмнение, докато не се прекъсне тази връзка, то това торфено поле ще си остане.“