Маргинализираните групи нямат политическо представителство, твърди изследване на „Фридрих Еберт“

Народното събрание представлява едва около 40 на сто от българските избиратели, при това най-вече една все по-ограничена група от хора, която може условно да бъде наречена „широка средна класа“. Непредставените в огромното си мнозинство принадлежат към социално-икономическата периферия на обществото, която най-остро изпитва ефектите от всяка една политика или липсата на такава. Това положение довежда до непрекъснато възпроизводство на неравенствата в България– от социално-икономически в политически и обратно.

Такива са основните изводи от изследването [1] „Непредставителна демокрация. Кои не са представени в българския парламент“, публикувано от фондация „Фридрих Еберт“. Изследването включва количествен анализ на шестте избора за Народно събрание, проведени между 2013 г. и 2021 г. (на основата на данни на социолозите от „Галъп Интернешънъл Болкан“), и качествен анализ, базиран на интервюта на хора – както представени, така и непредставени в законодателната власт.

Налице е стабилна тенденция от 2013 г. насам – около две трети от избирателите постоянно остават без свои представители в парламента. Това повдига въпроса доколко народно е Народното събрание, пита изследването.

За периода 2013-2021 г. имаме 6 парламента, от които само един е изкарал пълния, 4-годишен мандат. За това време в законодателната власт са участвали 15 партии и коалиции, от които девет са отчетливо десни по програма, четири се определят по-скоро като центристки и само две като леви. Иначе казано, Народното събрание е нестабилно политически, но стабилно идеологически.

В интервютата прави впечатление, че подобряването на политическия процес се схваща като вкарване на хора в парламента, които са нови и млади. В същото време, интервюираните не изглежда да са наясно кого трябва да представляват депутатите. Като най-съществен се откроява проблемът дали те защитават интересите на избирателите или частни, „сенчести“ интереси. Почти никога не се говори за представителство на групови интереси в парламента – например, на бедните, на младите, на хората по селата и т.н.

Различните непредставени

Най-значимата и постоянна тенденция е растящата загуба на представителство сред най-възрастното население – от 58 процента през 2013 г. до близо 70 процента през 2021 г. Това, смятат изследователите, разбива популярното мнение, че хората в третата възраст са много по-представени от другите, защото „пенсионерите винаги ходят да гласуват“. Според изследването невярна е също и представата, че след като ромите гласуват масово заради търговията с вот, затова са представени добре. Въпреки че пенсионерите и ромите гласуват постоянно за влизащи в парламента формации, те остават непредставени в сравнение в по-голяма степен в сравнение с други групи от населението.

Системно най-непредставената група винаги са учащите пълнолетни – между 65 и 70 процента. Друга отчетлива тенденция е, че колкото по-малко е населеното място, толкова по-слабо са представени живеещите в него – в селата, например, за изследвания период непредставените са скочили от 45 до 65 процента.

Най-младите и най-възрастните, слабо образованите и икономически неактивните, живеещите в малките населени места – това са хората, които са най-слабо представени в българския парламент. Тези групи са с ниска до никаква икономическа производителност, сочи изследването, което вероятно има връзка с това, че липсват партии, които се заявяват като изразители на техните интереси.

Кой е представен

От друга страна, наблюдава се тенденция, при която представителството в парламента се фокусира върху икономически активните българи в млада и средна възраст с висше образование, които живеят в градовете. Това са хората, които изследването условно определя като „широка средна класа“ и дори като „буржоазия“.

„Става дума за притежатели финансов, културен и социален капитал или поне със сигурност генератори на по-висока стойност тук и сега ... Такова положение кореспондира с доминиращия откъм идеологии и политически програми състав на парламента през изследвания период – консервативни и либерални, градски десни партии с ясни пробизнес виждания и строги фискални политики. Дори националистическите идеи (и съответните им партии) биват все по-силно застъпени от въпросната група“, твърдят изследователите.

Възпроизводство на неравенствата

Постепенно представените се оказват в по-добра житейска ситуация от непредставените. Последните се оказват изключени от обществото в социално-икономически план, а впоследствие и в политически.

Изследването прави предположението, че паралелно с това протича и процес на самоизключване – хора съзнателно отказват да гласуват, за да не легитимират настоящото положение на нещата – и характеризира това като „съпротивително действие в рамките на режим и система, които буксуват за мнозинството от хората“.

Различни разбирания за политиката

Представените и непредставените имат дори различни разбирания за това какво трябва да бъде политиката. Първите са склонни да говорят за политиците според техните личностни качества и способности, които смятат за основна предпоставка за качествено управление, както и мислят политиката през морални категории. Вторите по-скоро преценяват политиците според резултатите, а политическите действия оценяват според техните материални измерения – работа, заплати, сигурност.