Днес е Богоявление. Йордановден ни напомня, че земният човек умира с греховете си, за да възкръсне духът му. Има нещо изключително красиво и поучително в начина, по който отбелязваме днешния ден. Защото го свързваме с надеждата, с упованието върху истината, която надживява самото време.

Водата очиства, водата пречиства, затова е толкова тясно свързана с деня, в който се явява Бог.

Силата на кръста не се крие в начина, по който изглежда. Той е оръдието, чрез което Христос е спасил света. Символизира мъката, болката и смъртта, но е и упованието за онова, което ни предстои. Свещеникът го хвърля в най-близката река или езеро, за да бъде изваден от най-достойният сред тълпата в за здраве и благополучие.

Мръсните дни си отиват. Вероятно много от нас снощи са си пожелали нещо хубаво, защото „небето се отваря“ и Господ е склонен да изпълнява нашите желания, ако са поискани със сърцето. Болните да оздравеят, тъжните да се усмихнат, самотните да срещнат очи, в които да се огледат – нищо повече не ни е нужно.

Желанията са нашите сбъднати молитви.

Нищо друго няма значение.

Честит празник!

Добромир Банев