Либийската морска и пристанищна власт е разпоредила проверки и задържане на всеки плавателен съд, плаващ под флага на България или собственост на българска компания

На 19 февруари 2018 г. Maritime.bg публикува за първи път информация за шокиралия международната морска общност случай с либийския танкер BADR. Нито една българска морска неправителствена организация не взе позиция по казуса, въпреки многократните сигнали от либийските собственици. През цялото време ИА „Морска администрация“ твърдеше, че „работи по законовия ред“, но тези твърдения се оказаха не толкова коректни, а Върховният административен съд отмени всичките й заповеди, довели казуса до арената на Организацията на обединените нации (ООН), пипе в своя публиакция Мaritime.bg [1].

Това е може би най-големият международен морски скандал в съвременната ни история, по който активно бе забъркано името на България, а водите ни вече се приравняват с тези край Сомалия и Бенин.

Принудителната и незаконна смяна на флага на танкера BADR е посегателство срещу националния суверенитет на Либия, което дава право на джамахирията да сезира Съвета за сигурност на ООН и да настоява за санкционни мерки срещу България по силата на чл. VII от устава на организацията, съобщи „24 часа“.

Междувременно Либийската морска и пристанищна власт е разпоредила проверки и задържане на всеки плавателен съд, плаващ под флага на България или собственост на българска компания, влязъл в териториалното й море.

Морска администрация и Гранична полиция ни лук яли, ни лук мирисали, четат си старата мантра

От “Морска администрация – Бургас” и “Гранична полиция” твърдят, че са съдействали за смяна на екипажа, както е по закон. Те обаче са били уведомени от Министерството на външните работи в София за наличието на двустранен проблем и въпреки това са допуснали кораба да отплава под друг флаг и с друг екипаж. 

“МВнР не може да се намеси, но не сме стояли безучастни. Информирали сме всички възможни институции за проблема”, каза вчера шефът на консулския отдел във Външно Николай Ванчев. 

Сигналът е подаден до “Морска администрация”, Министерството на транспорта, Министерството на правосъдието, включително и инспектората към министъра, който следи работата на частните съдебни изпълнители. Външно е сезирало и Върховната касационна прокуратура и инспектората на ВСС.

“Либийците ни засипаха с поне 10 ноти, в които се описваха всички проблеми, включително за действията на ЧСИ и фалшивите документи, заради което ние изпратихме три писма до компетентните органи с настоятелно искане за реакция. А когато управляващият либийското посолство в София Суфиян ал Треки изпрати поредната протестна нота на 21 декември, че се качват на борда, говорих лично с шефовете на “Морска администрация” и “Гранична полиция” и те и те ме увериха, че срещу капитана и екипажа не се упражнява насилие“, каза още Ванчев, цитиран от 24 часа.

В същото време сайтът Биволъ публикува разследване, в което капитанът на кораба твърди, че е бил бит и удрян, което ИАМА и ГДГП отричат. (вижте тук [2])

От Морска администрация продължават да си четат старата мантра, че ставало въпрос за дълга съдебна сага, въпреки че либийската страна обвинява в свои медийни публикации именно „активното съдействие“ на ИАМА за кражбата на кораба.

Тези твърдения на ИА „Морска администрация“ идват на фона на абсолютно видимото – съдът освобождава кораба от нечувания в морската индустрия арест, а администрация съдейства „законно“ за смяната на екипажа му.

Ето как се разви сагата с либийския танкер BADR, според GNMTC:

1. На 20.11.2017 г. Дирекция „Морска администрация“ – Бургас издаде Заповед за арест на моторен танкер BADR, плаващ под флага на Либия, с IMO № 9356426. Заповедта е във връзка с решение на Бургаския апелативен съд, което е в полза на „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД.
2. С решение от 29.01.2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, арестът е отменен и е разпоредено безусловното освобождаване на кораба. Въпросното решение следваше да бъде изпълнено от ИА „Морска администрация“. Нещо повече – администрацията забави отмяната на заповедта за арест с повече от 24 часа, а когато беше анулирана на 31.01.2018 г., бе издадена нова заповед за задържане по искане на Частен съдебен изпълнител от Бургас. Заповедта за задържане е издадена по искане на Частния съдебен изпълнител от Бургас, който е представил Заповед за принудително изпълнение, издадена от съд в Бургас. Заповедта за задържане от ИА „Морска администрация“ е във връзка с разпоредба на Кодекса на търговско корабоплаване, позволяваща на Капитана на пристанището да задържа кораб при закононарушение. Всъщност, не се посочва нарушение от страна на кораба, но се предвижда евентуално такова, ако корабът отплава преди да се предприемат стъпки от страна на Частния съдебен изпълнител. Фактически корабът е арестуван, за да не извърши нарушение вбъдеще!?
3. С решение от 6.02.2018 г. Окръжен съд в Бургас отложи изпълнението на „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД срещу кораба. По този начин планираните за 8.02.2018 г. стъпки на Частния съдебен изпълнител отпаднаха, а корабособственикът поиска отново незабавното освобождаване на кораба на 7.02.2018 г. ИА „Морска администрация“ остана безмълвна и не освободи кораба.
4. На 8.02.2018 г. Частният съдебен изпълнител, придружен от служители на Гранична полиция и Морска администрация, се качиха на борда на кораба и започнаха оглед и оценка. (Тази процедура обикновено се извършва преди продажба на активи, при процедура на принудително изпълнение).
5. По отношение на спиране на изпълнението, наложено от съда, не се предвиждат последващи стъпки от страна на Частния съдебен изпълнител, обаче ИА „Морска администрация“ продължава да задържа кораба, „докато решението на съда по делото бъде обжалвано и стане окончателно“, както посочи ИАМА в отговор на молбата за освобождаване, подадена от корабособственика на 9.02.2018 г.
6. Корабът продължава да бъде задържан, което е в нарушение на българското законодателство и представлява злоупотреба с правомощия от страна на ИАМА, която очевидно обслужва интересите на ищеца „Булгаргеомин ЛТД.“ ДЗЗД. Ежедневните загуби на кораба са в размер на 15 000 щ. долара и от датата на първоначалното задържане тези загуби надхвърлят 10 млн. щ. долара.
7. Случаят е скандален, тъй като ищецът е неперсонифицирано гражданско дружество (ДЗЗД), което не е юридическо лице, съгласно българското законодателство. Такова дружество не може да бъде легитимна страна по съдебно производство. Това е една от основните причини, посочени от Върховния касационен съд при отмяната на ареста на кораба. Независимо от горното, въпросното ДЗЗД (което не е финансово отговорно), продължава да предприема стъпки срещу кораба, които са подкрепяни от ИАМА.
8. Съдебните органи в Република България, към които се е обърнал ищецът, са били подведени и са счели, че са налице вземания в размер на 9 230 000 щ. долара, за които се твърди, че са възникнали по договор за ипотекиране на кораба, „подписан“ на 14.09.2017 г. в Атина между ищеца и корабособственика – малтийската фирма „Либиян Навигейтър“ (Libyan Navigator). Всъщност такава ипотека не съществува, а на съдебните органи в България е представено нотариално заверено заявление на гръцки нотариус, в което се обяснява подробно, че нотариусът не е виждала никоя от страните и такава ипотека не е била изповядвана при нея. Гръцкият нотариус е подал и жалба до прокуратурата в Република Гърция за осъществена с нейното име и печат злоупотреба.
9. На съдебните органи в Република България са представени доказателства от Пристанищната администрация в Триполи (Либия), които потвърждават, че няма регистрирана ипотека върху кораба.
10. Горепосочените факти дават основание на Върховния касационен съд да отмени ареста, както и на Районен съд – Бургас да спре изпълнителното производство (на ЧСИ, б.а.) и да задължи ищеца да подаде евентуален иск по същество, където валидността на така наречената „ипотека“ може да бъде проверена и потвърдена от съда.  По такъв начин опитите на ищеца да подведе съдебните органи и да открадне кораба ще бъдат пресечени от съда.
11. Въпреки че ИА „Морска администрация“ е наясно с гореизложените факти тя демонстрира удивителна пасивност и не е склонна да освободи кораба, като по този начин осигурява възможност за едностранните действия на ищеца.
12. Република България е страна по Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. и международното право позволява кораб да бъде арестуван само с решение на съда. Тя също така забранява повторно арестуване по един и същ морски иск. В настоящия случай процедурата по ареста е била започната от ищеца и завършва с безусловна и окончателна отмяна от ареста от ВКС. Всякакво последващо задържане на кораба от ИА „Морска администрация“ на основание на искане от частния съдебен изпълнител и неформален натиск от страна на „Булгаргеомин ЛТД.“ ДЗЗД представлява незаконно задържане, което не се допуска от никой съд.
13. Въпреки това между Коледа и Нова година, група от охранители на частна фирма със съдействието на ИА „Морска администрация“ и ГД „Гранична полиция“ се качват на кораба, сменят екипажа, флага и името му и отплава с направление Турция.
14. На 2 януари 2019 г. ВАС освобождава кораба, който вече не е в териториалното море на България.
15. Съдът не успява да премине Босфора, остава на позиция край Инеада, след което се завръща на позиция около 24 морски били край бреговете на България.

Преди настъпването на Новата година групата, стояща зад сагата, успя да смени екипажа на кораба, да смени името му и флага му при изключително съмнителна операция.

По-късно съдът отплава с направление Турция, вероятно за преминаване на Босфора, и както твърдят либийците за продажба. Това обаче не се случи и съдът отново се върна на около 24 nm от бреговете ни.

Именно сега либийската страна иска незабавна намеса от ИАМА и ГДГП, за да се възстанови контролът над плавателния съд. Вече второ денонощие няма реакция от двете държавни структури, участвали „законно“ в смяната екипажа.