Новата година е една традиция, която по силата на известни знания наричаме промяна. В Мировия свят обаче няма години, дори не може да се каже, че има време. Енергия – да! Затова казвам: Пестете енергията, не времето! Времето е наше измерение за съвместимост в природната цялост.

Ние отчитаме време – това е човешката потреба да се раздалечим от онова, което е банално. Така че Новата година е една промяна срещу баналността на констатации и по този начин се извикват енергии, които променят – дори скоростите, с които сме навикнали да живеем, както и обикновените неща, които започват да ни омръзват. Затуй тя започва с пожелания.

Пожеланията за Новата година са традиционно натрапчиви повои, които увиват човека. Те не минават границата на обикновеното мислене и в повечето случаи са свързани със създаване на някакви радости, които са много преходни, защото на другия ден хората или са болни от пиянство, или пък в излишни приказки…

Човек трябва да пожелае – но духовна реалност, с която може да ферментира!

Аз искам много осъзнато да разберете, още повече в такива преходни дни, наречени празнични, че няма празнични дни – има дни, в които тържеството на Духа ти дава право да се радваш. Тогава може да се каже „този ден ми е кръщелният“. И ще си го казваш всеки път, когато това е ден, в който ти правиш пробиви.

Виждате сега, в този сезон, змиите ще се сгърнат. Не че буквално те са мъдри, но формулата змията да е мъдра e, че си сваля кожата – да прави „прераждане“. А когато си пазите кожата и не искате да я сменяте, как искате еволюция? Вижте колко фино, колко цялостно са сложени тайните от посветените! Но йерархии и там си има. Това е идеята да не се спира развитието, а вече имате като настолност доктрината за йерархията на Духовните вълни [1], което ви улеснява да приемате метаморфозите.

Това е, което ви предстои – битка за свобода от минало; валенции, с които може да взимате енергии, за да правите обновяване; будност, която ви дава прозрение!

Така че да ви бъде плодна годината, да нямате страх от себе си! Да приемете, че другият е събожник [2] – може да не е съвършен, може да греши, но това не значи, че е грешник! Колко ясно сме казали: няма зло, има нееволюирало добро! И ако с такъв акт на добродетели излезем, вие ще видите, че няма грешник – има нееволюирало божество!

Ваклуш Толев

Из “Пожелания за Новата 2004 година”, списание “Нур”, бр. 1/2004 [3]