Че и „стартира началото” казвате!
Има толкова нормална – пък и много по-удобна за изговаряне! – дума: „ЗАПОЧВА”… От какъв зор „стартирате” щяло и нещяло? Поради каква „индиция” или „императив”?
Ум не ми го побира! И мира нямам!
Обществена тоалетна да беше българският език, пак нямаше така да се препикава публично…
Че и всеки втори „инициира” или „интервенира” (вместо „се намесва”, пак много по-лесно за изговаряне). И колко много още примери за недъгаво и нелепо словоблудства…
„Стилът – това е самият човек”, пишеше Сен Бьоф. „Езикът ме говори”, казваше големият мъдрец Петър Увалиев – и сам беше пример за дивна езикова чистота и изящност!
Толкова ли е трудно да се „рестартираме” и да подхванем едно най-простичко усилие да говорим на нормален, чист, жив, ако може и звънлив български език?
И не само – или не толкова - защото е „свещен на нашите деди”, а защото е изначално условие да ни поима като нация поне още малко…
