Коментар на писателката Здравка Евтимова за БГНЕС, по случай 160 години от рождението на Алеко Константинов
Какви са пътищата отворени пред човека, комуто липсват знания и умения. Не само в България, но и при нашите съседи, които искат да използват този блестящ роман на Алеко Константинов, за да се гаврят с нас. Две са тези посоки.
На първо място, човек да бъде раболепен. Г-н началник, каква прекрасна реч. Но раболепието стига до една службичка. Човек не е роден да стои на една службичка и да се крепи там със слузта на охлюв.
Втората посока на човек без знание и умение е да стане доносник, не само в България, а навсякъде.
Романът „Бай Ганьо" трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си.
Links
[1] https://liberta.bg/tags/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0
[2] https://liberta.bg/tags/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
[3] https://liberta.bg/tags/%D0%B1%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE