Толкова е преходно да бъдеш на върха и после да се сгромолясаш. Оказва се, днешните бивши още не могат да го проумеят. Дано тези, които ще дойдат, си извадят поука от всичко, пише поетът Недялко Йорданов.

Преди доста години много се вълнувах от политиката. Спечелих си не малко врагове, но и много приятели. И за какво беше всичко това? Толкова е преходно да бъдеш на върха и после да се сгромолясаш. Оказва се, днешните бивши още не могат да го проумеят. Дано тези, които ще дойдат, си извадят поука от всичко, което се е случило и се случва в нашата скъпа и капризна България. Защото в крайна сметка тя ще постави всекиго на мястото, което му се полага.

ВСИЧКО МИНАВА ЗАМИНАВА

Какво ли нямаш вече... Пари... И пост... И слава...

Не се залъгвай... Всичко минава заминава.

Сега си на върха... Спечелил си играта...

Тук горе е небето... Там долу е тълпата...

И бедното ти минало... Било ли е... Къде е...

Нещастното... Неясно... Едва се мержелее.

И толкова задръжки, които си прегазил!

И толкова любови, които си намразил!

И лично си прерязал опънатата лента

на своя собствен бюст, издигнат във момента.

Аплодисменти... Менти... Омръзваш... Стара слава...

Не се залъгвай... Всичко минава заминава.

Минава заминава... Невидимо... Жестоко...

И най-боли... Ще видиш... Да паднеш от високо.

Да станеш на тълпата поредната играчка...

И тя съвсем резонно и шумно ще те смачка...

„Тълпа“... Със тази дума човеците наричаш.

Отдавна си престанал да можеш да обичаш...

... и да се слееш тихо със хорицата скромни.

И кой ще те запомни? И кой ще те запомни?

Знай, има на света зависимост такава.

Подхлъзнеш се... И всичко минава заминава.