Отново избори. Отново нови правителства, вероятно няколко. Отново месеци политическа неразбория и гъста стратегическа мъгла. Отново случайни политически фигури, които ще се промъкнат отпред в задръстването в последния момент. Отново стари рент-а-депутати, които ще прескочат от една кофа в друга.

Коментар на Юлиан Попов от страницата му [1] във Фейсбук

В тази ситуация поне едно нещо трябва да се превърне в основен критерий - парламентарната политика да влезе и да се твори изцяло в парламента. Основният порок на българската политика през последните 10 и повече години е нейният извънпарламентаризъм. Избираш си партия, която да те представлява в парламента, лидерът на избраната от тебе партия стои отвън. Не идва на работа или въобще се отказва да бъде депутат. Народният избраник се отнася с презрение към народния избор.

Постоянното вземане на парламентарни решения извън парламента е формула за демократичен провал и превръщане на Народното събрание, центъра на българската демокрация, в куклен театър. Ако българите искат да си възстановят демократичния процес, да разкарат криминализиращите се институции, да си върнат държавата, те трябва да вкарат и да държат всички лидери, всички парламентарни фактори вътре в парламента. Без това условие, няма как да се наречем действаща демокрация.