"Трябва да се учим отново да живеем с ядрените реалности, които някои са забравили, а други ще откриват тепърва. Както някак се поддържаше мир толкова години през Студената война, така ще се намери решение и днес"

Това не е първата война в Европа след Втората световна война, както драматично се изказват из мрежата. Първата беше в Югославия, започнаха кръвопролития между бившите републики (както е и с бившите съветски републики), започнаха масови убийства и на мирни жители.

През 1999 г. се намеси и НАТО, американски, германски и др. самолети бомбардираха Белград, разрушиха мостовете на Дунав в града, събориха радиотелевизионна кула, заедно с журналистите в тв студиите, удариха и китайското посолство, и др. Самолетите прелитаха над България, ракета тогава удари покри на къща и на наша територия.

Създадоха държавата Косово. Дали е добре или зле, всеки да си оценява от своята камбанария.

Войната беше в подкрепа на косовци срещу Милошевич. Отначало общественото мнение у нас беше преобладаващо в подкрепа на сърбите. То винаги застава на страната на по-слабия. И Русия подкрепяше Сърбия, но само дипломатически, не посмя да се намеси с войски и самолети.

После общественото мнение у нас започна да се обръща срещу Сърбия. После и Милошевич изгуби изборите, бомбардираните белградчани излязоха на протести срещу него и т. н. Но в Сърбия останаха трайно настроения против Запада.

Какво става сега? Русия не е Сърбия и Путин не е Милошевич, че НАТО да се намеси пряко.

Ако НАТО започне военни действия срещу Русия, това означава световна ядрена война, което може да означава и край на цивилизацията. Затова не е чудно, че САЩ реагират пасивно, че и много държави в Близкия Изток, Азия, си правят оглушки.

Трябва да се учим отново да живеем с ядрените реалности, които някои са забравили, а други ще откриват тепърва.

След Втората световна почти 50 години мирът се осигурявашще от ядрения паритет. По време на Студената война всяка от двете военни суперсили достигна до арсенали с по между 30 хил. и 40 хил. ядрени бойни глави. При Буш баща ги сведоха до около 7 хил. всяка от двете страни, днес са по около 6 хил. Но много по-мощни, по-бързи и по-неуловими. Която и страна да удари първа, ответният удар ще е аналогичен и няма да има победител.

Както някак се поддържаше мир толкова години през Студената война, така ще се намери решение и днес.

И общественото мнение ще претърпи своята еволюция.