Министър Ананиев поиска оставката на управителя на здравната каса Камен Плочев заради негово писмо до парламента

България за поредна година не си плаща на европейските здравни каси за лечение на български граждани. Това е причината чуждите болници да отказват да лекуват българи, освен ако пациентите не си плащат в брой, независимо че разполагат с европейски формуляр за лечение в чужбина.

Искането за това държавата да се издължава навреме стана повод за огромен скандал между управляващите и управителя на здравната каса проф. д-р Камен Плочев. В началото на седмицата професорът е изпратил писмо до всички парламентарни група, в което се казва, че в бюджета на касата са заложени 73 млн. лв. за разплащане с чуждите здравни фондове, а дълговете са 271.2 млн. лв., като 207.2 млн. от тях са просрочени.

Здравният министър Кирил Ананиев поиска оставката на управителя, защото не е уведомил първо здравното ведомство и надзорния съвет на касата, в който участват четирима представители на държавата, между които представители на здравното министерство и НАП.

Оказва се обаче, че Ананиев е бил уведомен за ситуацията. Управителят на здравната каса е изпратил писмо до Ананиев и заместник-министъра на здравеопазването Жени Начева още на 2 февруари. Здравният министър обаче настоя за оставката на Плочев, той пък му отвърна, че по закон няма правомощия да иска оставката му заради уведомително писмо до парламента.

В парламента въпросът за писмото и защо България дължи толкова пари и не си плаща беше повдигнат от БСП. Впоследствие депутатът от левицата Славчо Велков обяви, че днес чрез посредник проф. Плочев е получил пряка заплаха от високопоставен политик в държавата, който казва следното: "Предайте на професора да си подаде доброволно оставката и да се разделим с добро, защото в противен случай имаме и други мерки - ще включим цялата репресивна машина срещу него и няма да си намери място в България като професор." След това изявление Националната служба за охрана назначи охрана на проф. Плочев.

За какви пари става въпрос

Според европейското законодателство всеки гражданин има право на спешна помощ в чужбина, която се предоставя срещу Европейска здравна карта, а когато става дума за планови операции и лечение, страните си разменят формуляр. Това е документ, който удостоверява, че съответната страна членка ще плати лечението по цените на държавата, в която то се извършва.

България обаче от години е една от държавите, които не спазват това си задължение и се налага непрекъснато да й бъде припомняно, че 18 месеца след извършване на медицинската услуга тя трябва да бъде платена. Така страната е натрупала колосални задължения към всички 32 страни в Европа.

През тази година например само дългът към Германия за лечение на български граждани в техни болници е общо 128.1 млн. лв., от които 93 млн. ще бъдат просрочени и изискуеми към края на 2018 г. По същото време просрочията към Франция ще достигнат 28.8 млн. лв., към Испания – 21 млн. лв., към Австрия – 18.4, а към Белгия – 11.5 млн. лв.

Министър Ананиев е наясно с проблема и лично е участвал в работните групи с чуждите каси. През миналата година въпросът с невърнатите средства беше поставен от представители на Германия и Австрия и в кратки срокове здравната каса трябваше да плати около 32 млн. лв. В края на писмото, подписано от Плочев, се настоява за актуализация на бюджета на здравната каса с необходимите около 140 млн. лв. или да се ползва вариант държавата да субсидира целево здравната каса.

Кой какво казва

Според Кирил Ананиев проблем няма, тъй като НЗОК е сключила споразумения за разсрочване с основните каси, към които има задължения, и няма нужда от актуализация на бюджета на касата. Освен това той допълни, че няма информация за отказ на лечение на български граждани в чужбина. Министърът обяви, че не може да разбере кой е подучил проф. Плочев да пусне това писмо и да предизвика дебат в здравната комисия следващата седмица.

"Аз разбрах за това на заседание на Министерския съвет, когато ми изпратиха по имейл писмото, и изпаднах в ужас. Когато уведомих премиера и министъра на финансите, те не знаеха какво да кажат. Всички бяха изключително разочаровани и възмутени от начина, по който се работи – зад гърба на правителството. Внася писмо, а след това казва, че не го е направил. Съмнява се в подписа си, а като видя своя подпис, заяви, че някой го е подвел, а след това обясни, че е подписал, без да чете", разказва Ананиев.

Той обясни, че е настоял заради това писмо проф. Плочев да си подаде оставката и получил обещание, че това ще се случи днес. "Аз очаквах да си подаде оставката, а той тръгва да обикаля парламентарните групи и да злоупотребява, че някой го е обиждал, че насила се иска да освободи поста. Много некоректно, изключително некоректно", коментира пред журналисти Ананиев.

От здравната каса обаче заявиха, че министърът е бил уведомен още в началото на месеца и че писмото до парламентарните групи има само уведомителен характер, като целта е депутатите да бъдат запознати с този финансов ангажимент и да се потърси законодателно решение.

"В годината на първото ни председателство на Съвета на ЕС дори и частично изпълнение на това задължение на държавата към другите държави членки само би подобрило имиджа на България като коректен и сериозен партньор", отбелязва в писмото си проф. Плочев (виж факсимилето).

От БСП застанаха зад управителя и обявиха, че е нормално Плочев да уведоми парламента, защото по закон той се избира от Народното събрание и то приема отчета за дейността му. Проф. Плочев беше кандидатура на ГЕРБ, но беше подкрепен от всички политически сили.

От друга страна, писмото на Плочев е упрек към бюджета на касата, който пък е подготвен от сегашния здравен министър Ананиев. Преди да заеме поста, той беше заместник финансов министър и председател на надзорния съвет на здравната каса и през последните години именно той е автор на бюджета на институцията, като вероятно е уверил финансовия министър, че няма да има проблеми. Председател на надзорния съвет на здравната каса пък е първият й управител от първия мандат на ГЕРБ - Жени Начева. След като Борисов я отстрани, тя започна работа във финансовото министерство в екипа на Кирил Ананиев. Начева беше дългогодишен служител в НЗОК и се ползва с голямо влияние в нея. Плочев беше предложен за управител от предишния министър, който подаде оставка заради свързани със семейството му обществени поръчки - проф. Николай Петров.

За тлеещия сериозен конфликт говори и фактът, че в закона за бюджета на здравната каса за първи път беше заложен текст, който обезсмисля работата на управителя. Според неговата разпоредба надзорният съвет разпределя бюджетите на районните каси, бюджетите на болниците и на изпълнителите на медицинска помощ и одобрява плащанията.

В същото време, ако Плочев бъде отстранен, касата ще остане на практика без оперативен ръководител. Преди няколко месеца Плочев отстрани подуправителя Димитър Петров и мястото му и до момента не е заето. В същото време подуправителят от времето на Москов - Иванка Кръстева, която беше уволнена от предишния управител Глинка Комитов, води дела за неправомерното си уволнение и вече ги е спечелила на първа инстанция.

От Германия Бойко Борисов коментира, че не може да има актуализация за 200 млн. лв., без това да е минало през правителството, и обеща, като се прибере, да покани министъра и управителя на касата, за да обсъдят казуса. Премиерът изрази виждане, което било и негов принцип и според което всеки министър трябва сам да си избира екипа, с който да работи. Той даде за пример факта, че сегашният управител на касата е бил предложен от предишния министър Николай Петров.

По закон обаче здравната каса е обществена институция, която работи със здравните вноски на гражданите, и е независима от правителството. Затова нейният управител се избира от парламента. Предсрочното прекратяване на мандата му може да стане само при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, акт, с който е установен конфликт на интереси, системно нарушаване на задълженията му, невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-дълъг от три месеца, подаване на оставка или смърт.

Също по закон институцията се контролира от надзорен съвет, в който мнозинство трябва да имат работодателите, синдикатите и пациентите. Непрекъснатата смяна на управителя на НЗОК, последваща смяната на министрите на здравеопазването, показва, че смисълът на закона е изопачен в посока одържавяване на обществената институция.