Шест партии със сигурно представителство в следващото Народно събрание. Изравнени сили между БСП и „Продължаваме промяната“ в битката за второто място,  последни са "Демократична България". Възраждане" изпреварва ИБГНИ, но и двете формации не успяват да прескочат парламентарната бариера. Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен.

Моментната снимка на електоралните нагласи, седмица преди изборите, сочи, че 6 формации със сигурност ще имат представителство в следващото Народно събрание. ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22.9% със сериозна дистанция от втория, която е близо 8% от заявилите, че ще гласуват, показва проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа".

Основната интрига ще е за втората позиция, за която спорят БСП (15.1%) и „Продължаваме промяната“ (14.8%), като разликата помежду им е само 0.3% в полза на столетницата. Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност.

„Има такъв народ“ заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от ДПС с 10.3%. Демократична България събира подкрепата на 9.1%.

Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е „Възраждане“ с 3.6% и „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 3.3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2.2% от гласуващите.

Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, то може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%.

Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.

Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.

Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.

Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.

Данните са получени от терен, който е проведен седмица преди изборите за Народно събрание и държавен глава. Те не могат да се приемат като прогноза за изборния резултат, а за моментна снимка към периода на провеждане на терена. Проучването е реализирано само на територията на Република България и не отчита вота на българските граждани, които ще гласуват в чужбина.