Вчерашният ден бе особен отрязък от парламентарната история на Републиката. Не, че не сме виждали през 90-те години истерясали народни избраници и не сме дъвкали попарата на недорасли кандидати за политическо величие, но това, което се случи, няма аналог в съвременните парламентарни аналии.

Партия ИТН явно не се побира само в понятието антисистемност. Тясна и е и дрехата на новаторство, бунтарство и революционност, ако си послужим с малко по-пресилена лексика. По мярката и се оказа антипарламентаризмът и средно-дребното хулиганство, което пък е от противните гледки.

Защо се случи сцената с председателя на ПП ИТН и зам.-председателя на Народното събрание Татяна Дончева? Ясно е, че когато си с 65 депутати, няма как да командваш цялото депутатско войнство и не разполагаш с мнозинство, т.е. - правиш споразумения, коалиции, договорености, програми, експертности и т.н. -  все известни на парламентаризма съглашателства. 
Какво избра изнервения Тошко? По моему - кощунство - да използваш вулгарен език към една жена, дама и дългогодишен парламентарист, председател на политическа партия е меко казано безумство. То е надменност, самонадценяване, арогантност и взривяване на парламентаризма в основната му същност – договаряне, консолидиране и представителност. Последното може и да граничи с лицемерие, но все пак в основата на всяко добро възпитание стои и част от това лицемерие, защото там не са събрани да се обичат, а да работят за нас, за хората, така че когато дойдат месечните сметки, да не ревем на умряло и да не хващаме гората от отчаяние и безнадеждност.

ИТН ограбиха нормалността, направиха бърборенето и хашлашкия език норма, а грубиянщината - поносимост. Ние пък не искаме да ни управляват хулигани и циници. В шоуто може и да минава това, даже да е задължително, за да се хареса на определени маси, но в политическия живот това е нонсенс.

И, ако медиите /сериозните сред тях/ се свенят да цитират хажди Тошко, не по-достойна е постъпката и на Татяна Дончева, която се впуснала едва ли не в юмручна саморазправа с противниковия лагер, като не броим тук репликата „Смешник!“.
Какво можеше да се направи в случая ли? Само ще припомня една история от съвсем скоро. Ива Николова, като представител на медия, която сериозните журналисти наричат с евфимистични имена от естетически съображения, използва обиден език по отношение на колегата Полина Паунова. Подробностите не са от значение, от значение е начина, по който Полина отвърна на колегата си. Понеже в нападките ставаше дума за физическа външност, Полина написа: „И аз не се харесвам, Иве“. Обезсилващо, събарящо противната страна с простота и самокритичност, оборващо злобата с човечност, искрено, човешко и обезоръжаващо всяка хула и подигравка. След това изречение няма какво повече да се напише. Разгрома е окончателен и не подлежи на обжалване.

Така се прави. За хаджи Тошко не ми е думата. А госпожа Дончева само може да се поучи от горния опит, при това – безплатно. Така скандал нямаше да има и грозната реплика за трибуквието нямаше да се превърне в запомняща се и често цитирана фраза, подобно на онази за тихата спалня.

Стана дълго, но трябва да се вглеждаме в избраниците си. Защото Народното събрание не е винарна, нито панаир на суетата, нито циганска сватба, нито селски хоремаг. Защото само една дума, казана накриво, може да саботира имидж, граден дълго и внимателно.

Защото си искаме нормален парламент, бе! С цивилизовани хора, уважаващи се поне за пред публика, а не с разгорещени каки Сийки, запретнали фусти да бият противника, с вазовски чичовци и стринки, готови да окачат черен котарак  върху оградата на съседа – враг.

Върнете ни го!

Или се махайте!