Измина една година, откакто стартираха протестите ни срещу мафията, която си имаше държава.
116 дни, които събудиха гнева на българите във всяка точка на света.

12 месеца, в които неистовата ни мечта за нормалност изпълваше площадите и улиците из цяла България.

365 дни, в които продължаваше битката ни за връщане на държавността, нормалността и компетентността във всички сфери. Битка, подкрепена всички - от безработния, през завърналите се от чужбина успели и кадърни млади хора до президента на България.
8 760 часа, изпълнени с доказателства, че гражданското общество не е само куха фраза, а реалността, която заслужаваме – ние, децата ни и нашите внуци.

Нека се съберем на 9 юли от 18:30 часа пред Президентството, за да отпразнуваме съединението, което направи силата.
И да си припомним, че не трябва да губим нито секунда повече в компромиси – с държавата, с бъдещето и със съвестта си.

Велислав Минеков

Как неусетно се търкулна?! 9 юли 2020 година. Един вододел, на който няколко събития се случиха за първи път в новата ни история и неминуемо ще влязат в съвременните й аналии.

За първи път страната настръхна от ужас, когато въоръжени, брадясали пара-военизирани структури със салафитски бради и ужасни татуировки, нахлуха театрално в Президентството. Целта беше проста - всяване на респект, паника и страх у хората, демонстрация на мускулите гешеви и смачкване на всякаква съпротива, още в зародиш. Мафиотската държава излезе открито на тур за овации. Не и пукаше от никого, не се спираше пред нищо.

За първи път, след синьото безвремие, обикновените граждани се замислиха - щом могат да нахлуят при президента, какво остава за мен, дребния и беззащитен човек? Последва мисловен катарзис, който този път се разви твърде бързо, само в рамките на няколко часа от деня.

Пак за първи път представителите на различните партии уеднаквиха разнопосочността в идеологиите си. На площада, пред Президентството, излязоха и десни, и леви, и консерватори, и либерали, и неизкушени идеологически и фанатизирани партийци, и млади, образовани студенти, и стари, немощни пенсионери. И вълната понесе човешката маса в един неспирен, едногодишен талаз, започнал с репликата [1]на адвокат Николай Хаджигенов през лятото на 9 юли 2020 г. във Фейсбук:

"Пичове, шубета и вие каскети!

Ние, Отровното трио [2] отиваме пред президентството сега за да спасим демокрацията и свободата ни.

Дойде време разделно, в което няма значение кой си или какви са убежденията ти.

Демокрацията и свободата са еднакво важни за всички.

В диктаторските режими няма различни - има роби и господар!

Velislav Minekov [3]

Arman Babikyan [4]

Николай Хаджигенов [5]"

Това беше началото на Втория български Ренесанс. Първи на Фонтана пред Президенството застанаха адв. Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков. Прегръщаха се хора, мразещи се до тогава, трикольорите се оказаха недостатъчни, намери се пиано, където Вида Пиронкова засвири и запя, маестро Йордан Камджалов понесе знамето на достойнството, а върху импровизираната трибуна на площада микрофонът влизаше от ръка в ръка. Такъв триумф на родолюбието, такава чиста радост, извираща от най-съкровените кътчета на човешкото сърце, виждахме за първи път от мрачното 12-годишно Средновековие на управляващите. И се разми страхът, като лански сняг, и се разтвориха душите, предусетили силата на единството. Беше славно време. И най-заклетите мизантропи млъкнаха притаени - дано стане нещо, дано този път не се излъжем в надеждите си, да не ни урочаса злото, да се развърже омагьосания възел на омертата...

Да, Борисов не падна точно тогава, когато десетки хиляди крещяха и искаха оставката му, както и тази на главния прокурор Иван Гешев. Да, имаше разпри между водачите, имаше несъгласия, раздели, обиди, нападки, егото взимаше връх - нали такава е човешката природа, а пък българската...още по-такава. Случиха се и делитбите на бащина дружина, разпарцелиха пространството като баница и всеки си заплю парче от паветата и част от поддръжниците. Може да има резон в това, че протеста бе предаден отвътре, но съпротивата срещу мафиотско олигархичния модел на управление беше факт. И не изтля, не приключи с обявата на Отровното трио, че прекратяват вечерните изяви, заради пандемията.

Всеки един от присъстващите на протеста има принос към последвалата загуба на Бойко Борисов и резултатите от изборите на 4 април.

В петък, на 9 юли от 18:30 ч., излезте на Фонтана пред Президентството на Национален митинг - отбелязване на годишнината от началото на протеститет [6]!

И не се делете, не се отцепвайте по цвят, възраст, класа ,пол занятие! Всеки трябва да даде малък принос в това „предприятие“, защото сме на ръба на историческия конец.

Победата на справедливостта и закона е близо със сформирането на новия 46-ти Парламент и Каскетът скоро ще хвъркне. Никой не твърди, че ще е лесно и безболезнено, но ще е опияняващо да изживеем свободата си отново. Ще се проточи с времето, ще има крамоли и пазарлъци, ще има съпротива от кочината и крепителите й, но ние сме повече и ще успеем.
Тръгнал веднъж, историческият процес никога не се върща назад, а наличието на силно гражданско общество го прави необратим.

Днес целта е премахването на Каскетурата от Прокуратурата и ВСС!

И да припомним, че народ, който забравя грешките от историята си, е принуден да ги повтори.

А българите ги повтаряхме многократно, до втръсване, нали?

Бъдете на площада на 9 юли! Свободата, правдата и справедливостта ви чакат!