Щастлив съм.

Оставяме зад нас една срамна част от националната история. Години на грабеж, страх и подтиснато гражданско общество. Слънчогледи търсят ново слънце, обречените на презрение едва днес осъзнаха омразата и желанието за нормална държава. Твърде късно. Проблясъците от потаената смелост прохождат в лавината на своето недоволство. Разделяме се с мутри, простаци, мултаци и неграмотни насилници. Граждани ще управляват своята съдба, желанието за достоен живот ще се превърне в закон.

Утре ще се събудим от сполетялото ни нещастие, ще бъдем на колене пред центробежната ни бедност и мрак, ще пожелаем щастието и благоденствието да се завърнат за миг. Няма да е лесно, ще заплатим отново нашето мълчание и съпричастност.

Благодаря на всички участници в протеста. Това неочаквано явление, появило се във всички точки на света, преряза вените на управляващата мафия. България вече не е същата.

Лозе има, мотика е нужна.

Проф. Велислав Минеков