Не хвърляйте камъните – събирайте ги и съграждайте с тях

сяко действие води до последици, които в голяма степен определят живота ни. Това с особена сила важи за думите. Те имат такава сила, че за миг преобръщат нагласите ни към добро и зло, доверие и предателство, любов и разлъка. Когато правим или не правим нещо, това рефлектира не само върху хората, които са ни близки, но по някакъв странен начин се отразява в генома на вселената. Не че вярвам на суеверия, но съм убеден, че ако правим нещо с любов, то любовта ще се отплати.

Поговорката „казана дума – хвърлен камък“ не е никак случайна. Думите си тежат на мястото, защото всяка от тях е изпълнена с точно определен смисъл. Премълчаването на истината не променя обстоятелството, че рано или късно тя ще излезе наяве, именно защото „истина“ има конкретно предназначение – да стане видима.

Важно е как възприемаме света около себе си, но е още по-важно да отчитаме присъствието на другите в живота си. Без тях ние, лирическите герои, няма откъде да черпим вдъхновение. За да възприемем някого като герой, трябва да има с кого да бъде сравнен. Дори римите в лириката биват „мъжки“ и женски“. Когато съчетаваме двете, лирическото произведение става по-вълнуващо.

Въртим се в собствени концентрични кръгове и докато ни се завива свят, мислим, че самият свят полудява. Той си е все същият, все толкова красив и трогателен. Детските въртележки не се препоръчват за възрастни. Главозамайването от самия себе си предизвиква падане, след каквото е трудно дълго време да се изправиш.

Съзнателно или не, всеки от нас пише своята история в книгата на вечността, затова трябва да се подхожда отговорно към творческия процес. Не е важно какво ще кажат критиците. Важно е след време как ще се почувстваме ние, докато връщаме стрелките на часовника, за да си припомним миналото.

Само добрите намерения, постъпки и думи могат поне да ни приближат към представата за щастие и да извика искрени усмивки, да държи будни малките огънчета на надеждата в очите ни.

Добродетелта е магична, но в името на красивата история трябва да търсим пътя към нея, защото самото пътуване е доказателство, че живеем достойно. Любовта ни свързва с невидими нишки и радостта на всеки от нас зависи от радостта на другия. Благодарение на нея оцелява светът, какъвто го познаваме.

Не хвърляйте камъните. Събирайте ги и съграждайте с тях. Любовта винаги ще ви се отплати.