Чета с отвращение декларации и обидни коментари между хора живеещи с лековато желание за промяна на политическото статукво. Да обединиш маргинали и простаци е лесно, да убедиш разумните в общо дело е трудно занятие, в България винаги това е бил експеримент с тъжен край, констатира проф. Велислав Минеков [1].

Виждам, свободата на словото остана единствено в мрежата. Бедата е, когато от тази тъжна свобода се възползват конспиратори, глуповати дейци на обсебения разум и маниакални персони живеещи със самочувствието на „водачи“ с обществено значение. Предпочитам да принадлежа към нормалните, трудно дело …

С оглед на всичко, което се изговори по мой адрес съм длъжен да споделя моето мнение.

Във връзка с предстоящите избори не възнамерявам да бъда кандидат за народен представител. Съответно няма да бъда кандидат на политическа партия или гражданска организация.

Не заставам в подкрепа на определена партия, партиен лидер, частично политическо обединение или гражданско движение.

Възнамерявам да застана и да подкрепям всички граждани и политически партии пожелали промяна в държавата ни с изключение на крайни националисти, хомофоби, расисти и любители на диктатури.

Моите цели са целите, които декларирахме в първия ден на протеста. Единствено и само ще бъда част от една обединена общност, застанала с действия и намерения за премахване на превзелите ни мутри и управляващи мафиоти. Нищо повече от това.

Честита Нова година с пожелание за нова държава, действителна демокрация и достойно бъдеще.