Здравният министър Ангелов тъй го рече. Във война сме, вика. С коронавируса. Няма да оспорвам, защото нямам медицинско образование.

Знам, че всички с такова, присъстващи във френдлистата ми, ще скочат срещу въпросите ми, които са толкова реторични, че направо все едно задавам отговорите.

И все пак: доколкото ми е известно, лекари, медицински сестри и работници, са военно-задължени. Да, ама при обявена мобилизация. Тънко, а? Следователно може хора да мрат пред болниците или вътре в тях, оставени на произвола на съдбата.

Това са факти, които се въртят из мрежета. На повечето от тях съм склонна да се доверя. Иначе казано, щом министърът обявява, че сме във война, не е ли редно да обяви и мобилизация на подопечните си служители? Тогава за тези, дето не знаят как точно се е случило да мрат хора пред и във заведенията, дето трябва да им бъде оказана помощ за опазване на живота и здравето им и за което тези с бели престилки и касинки с червени кръстчета получават трудово възнаграждение (в какъвто и размер да е то, на фронта заплащане хептен няма), следва да има незабавен трибунал. Защото бездействието се третира като дезертьорство.

Не хуля, опитвам се да събера 2 и 2. Явно не прави 4. Тук. Сега. А утре?
Мобилизация на морала трябва. Ама какво беше това морал, казва ли ти някой...

Това ми мнение е моята първа линия. Хайде, стреляйте!