Вече 30 години българските политици не умеят да общуват с медиите. Първо се опияниха от свободата да говорат за всичко и да ругаят всички в ефира. После се усетиха, че ако всички говорят по равно, публиката може да не хареса когото трябва.

Написаха директива за нежеланите теми и събеседници. После уволняваха журналистите, които не преклониха глава. Понеже и това не помогна, орязаха финансирането, за да е ясно, че изборът е между свободата на словото и салама. А когато и това не свърши работа, сами си станаха медии във ФБ с PR-ски клипчета от задната седалка на премиерския джип.

За да не остане по-назад, председателката на парламента навря репортерите в мазето, а колчем стане дума за БНТ и БНР от трибуната, ще се намери някой правоверен политически редник да напомни, че журналистите трябва само да питат, не да коментират.

Може би скоро ще ни разпоредят и да вярваме на отговорите им, но ние знаем, че Пекин не е във Виетнам и че метрото се строи с парите на данъкоплатците, затова няма да ходим пеша. Нито ще ви убеждаваме, че коронавирусът е конспирация, понеже гледната точkа на НОЩ има нужда от противоположно мнение.

И за да завърша размислите по тази тема, стара колкото българския преход - ще напомня, че коментарът е напълно законен журналистически жанр, също като новините, репортажите и интервютата. И даже е много полезен за здравето на политиката.

Диана Янкулова - Тренева