"Пред "Сега" адв. Николай Хаджигенов коментира, че тези партии са "Демократична България", "Изправи се.бг" на Мая Манолова и "Има такъв народ" на Слави Трифонов.". Моето мнение е, че не партийната принадлежност, а качеството и възможностите определят успеха.
Струва ми се, че гражданското общество като цяло, а не само партии с реален шанс да участват в следващия парламент, има място при решаването на тези въпроси.
Всеки от нас иска честни избори и би направил необходимото това да се случи.
Нали целта не е само участие в следващото НС?"

Случващото се днес е резултат от малките крачки, които направиха първите, смелите, прогледналите в мрака на българската действителност. Черните знамена пред парламента и болката на майките, протестите за българската природа, срещу избора на Гешев, протестите на "Възраждане", в които бяха обгазявани, блъскани и наранявани хора. Тогава се появиха мутрите на ”Делта гард” и кордони жандармерия.

Смелостта на българския президент, който въпреки ограничените си правомощия и нечистоплътния отпор на властта, каза истината за корупцията, мафията, смъртоносното управление на ГЕРБ и продължи да се бори за тази истина до днес.

Нахлуването на копоите на управляващите в единствената институция в България, застанала до българския народ, беше превратната точка в нашето мислене. От стотици станахме хиляди...заради надеждата и усещането за сила, когато сме заедно. Не винаги споделяхме начините за изразяване на отношението си към властта. Яйцата, доматите, рибата пред институциите - всичко това е част от пътя на еволюцията в мисленето ни.

Днес се случват неформални обединения и раздели, конструктивни критики и голословни обвинения. То е следствие от човешката ни суета, от егото и усещането за власт и контрол.

Допуснем ли да се разделим, влезем ли в дебат кой е по, по, най, сме свършени.

Протестът, такъв какъвто е, изигра своята роля. Време е за по-радикални действия. Време е за нови форми на противодействие. Като гърците например. Така мисля аз. Може би и други като мен.

В това е разковничето - да мислим и решаваме заедно. Няма по и най-умни. На улицата сме всички ние и ние решаваме какво и как да се случи. Ние сме армията, която води битките, а водачите се доказват със стратегията си. Всеки и всяко нещо изминава определен път, променя се, има своята кулминация и финал. Нужна е смелост, вяра и единство!

Всъщност, започнах да пиша за първите крачки и първите смели българи, без които не бихме преживявали радостта и усещането за цялост по площадите на България.
Благодаря им...