В един стар филм, увита в разкошен килим, Клеопатра беше изтъркаляна пред Цезар. Преди няколко години, увита в килима на случайността, Цвета Караянчева беше изтъркаляна на председателския стол в Парламента.

Някога Клеопатра ощастливи Цезар с любов, а ние бяхме ощастливени с голям срам.
Изтъркаляна от килима и веднага яхнала своето летящо килимче, принцесата от Кърджали сътвори толкова вълшебни глупости, че хиляда и една нощи няма да ни стигнат да ги разкажем.
Разместила столици и държави, смаяла ни с речи, ум и интелект, опазила Парламента от жени и врагове и ощастливена от Борисов с прякор, достоен да бъде изписан в обществена тоалетна, тя не спира своя полет.

Сега решила да дари парламентарни килими на театъра в любимия ѝ южен град. Няма лошо.
Лошото е, че самият подарък никак, ама никак не се връзва с нейната особа. Караянчева и култура – моля ви! Вярно, подаръкът е килими, но Караянчева и театър – как ви се струва? В това е парадоксът и конфузът.

Крайно време е вече някой да дръпне килимчето под краката и на нея, и на Властта, която трагикомично олицетворява.
Олицетворява наужким, разбира се.

Приказките с летящото килимче и филмът с Клеопатра са прекрасни. Но те са изкуство. А нашата килимарска история е фарс и гротеска.