Гледам поредния рейд на свещената джипка из родния ми Ловешки край. Гледам и спонтанно докараните с цел посрещане на премиера щастливи граждани. Гледам и кметицата на люляковия град, дошла на строежите на автомагистрала „Хемус“, за да благодари на Борисов от сърце и душа за любовта, въздуха и слънцето и даже за рибите в река Вит.

Посрещане като по тоталитарно-демократичен учебник. Има и ръкопляскания, и пърхане, и пристъпване на хората към Слънцето от Банкя, изгряло пред очите им.
Има и клетви, и молби да не подава оставка, има, разбира се, и шеги, и закачки, и ведри небеса над родината.

И се сещам за едни отминали времена. Било е средата на осемдесетте години на миналия век. Най-вероятно първомайска манифестация в Ловеч. Слънце, люляци, лалета, венци, глъч, хора, знамена.... Манифестацията си върви, както си е вървяла винаги. Минава си манифестацията и викат ура училища, фабрики, канцеларии, предприятия и т.н., и т.н.
Идва ред и на завод „Балкан“ – най-големия в окръга. В него освен че се сглобяваха автомобили „Москвич“ се сглобяваха и разни други работи – явни и тайни. Много народ – няколко хиляди души си изкарваха хляба там. От ръководството обаче бяха решили, че като сглобяват москвичи, няма да е лошо да ги използват и за целите на пропагандата, и за целите на първомайската манифестация. Наредили се един след друг петнайсетина автомобила – новички, измити и лъскави, а над купетата им – закачени големи портрети на актуални партийни величия. Тодор Живков най-отпред, с най-голям портрет на първия автомобил. След него членовете на Политбюро – Гриша Филипов, Добри Джуров, Пенчо Кубадински и останалите по реда си.
Хората ръкопляскат, подсмихват се на москвичите с портретите, вяло викат ура, а от трибуната ловешките първенци махат усмихнати.
Москвичите отминават и манифестацията продължава.
След пет минути обаче по улицата, по която преминава манифестиращите, се чува пищене на клаксон, форсиране на кола, смях и свиркане с уста и викове, и глъч.
– Бравоо, браво! Ха-ха-ха! – И хората се люшват от смях и се свиват встрани.
Тогава като в тъжен филм се задава един изостанал москвич. Изостанал от групата с портретите, а на него - светлият лик на Цола Драгойчева. Къде се е бил запилял този москвич – закъснял ли е, изгубил ли се е , повредил ли се е – не знам, но се появи след пет минути. И на него Цола Драгойчева – сам-самичка се носи извън времето, извън света и извън манифестацията.

Същото е, същото е – това си помислих, като гледах премиера с джипа на автомагистрала „Хемус“ в Ловешкия край.

Милите ми съграждани – винаги са знаели как да посрещат, да ръкопляскат и да се подсмихват на портрети, закъснели и извън времето си. Нищо, че не е Първи май и няма манифестация.
Някога Цола Драгойчева, а сега – Бойко Борисов – самотни портрети извън хода на времето, извън манифестацията на хората, ако щете.

С една разлика – някога портретът на Цола Драгойчева мълчеше, а сега този на Бойко Борисов не спира да говори.

Николай Милчев

Колаж  "Дискавъри Ченъл" представя: „В дивата пустош с Беър Грилс“ на Валдес Радев