Днес, двадесетина часа преди началото на ВЕЛИКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ [1], е личният ни ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ.

Денят, отбелязан не в писан закон, а в невидимия кодекс на човешките ценности.
Денят, в който коленичим пред съвестта си и си задаваме екзистенциални въпроси - кой съм аз и защо Бог ме е пратил на тази земя.
Въпроси за смисъла, избора, цената.

Труден ден, тежък ден.

Герберските феодали размахват червен картон и крещят "Стъпиш ли на протеста си уволнен! Още на 3.09, още на 3.09!".
Семейството ти притихнало мълчи - ами, ако протестът не успее... ще има глад, ще има репресии...
Гласът на страха пронизва ума ти и шепне упорито: болка, кръв, арест, затвор...
Логиката чертае варианти - удобни и сигурни и също толкова срамни и недостойни.

Разкъсваш се между воя на практичния ум и плахия шепот на сърцето. Знаеш ли, приятелю, че първо в майчината утроба, преди мозъка, белите дробове, ушите, очите... е сърцето. Едно миниатюрно пулсиращо сърчице е началото на пътя ти. Умре ли то, никога няма да се родиш... Послушай го, приятелю, то никога няма да те подведе, защото носи отговорността за живота ти.
То ти говори с думите на моето сърце, на хиляди, милиони сърца, родени в земята България:
Бъди жив! Бъди истински! Бъди смел!
Това е отговорът на онези въпроси...

Така се печелят битки!

"Ако не знаеш какво да правиш - НАПРЕД!"
Ако се колебаеш - НАПРЕД!
Ако се страхуваш - НАПРЕД!", е казал полк. Дрангов