Защо „най-добрият юрист" на правителството хвърли оставка? Защо така скочи като опарен, сякаш някой подпали стола му на правосъден началник?

Този въпрос е много важен. Понеже Дани Кирилов (както той самият се нарича на галено) не е просто „БарниРъБълЪТ на правото“ (както Гугълът го разпознава). Не е и просто законотворец, който „обръща файловете“ и „джурка делата с бял хакер“. А той е – както много добре се знае – бащата на новата Конституция на България. При това баща достоен, който не се колебае да припознае отрочето си и който дава всичко от себе си за ръкополагането му със 120 депутатски подписа.

Кое наложи това отроче - което е евентуалният бъдещ Основен закон на държавата - да бъде изоставено от баща си като сираче?

Почитаемите властимащи ни дължат обяснение за това.
Нека кажат.

Да не би г-н Кирилов да е станал тая сутрин накриво и да е казал на жена си, примерно: "Аз тия щуротии, дето коалиционните партньори ги искат, за да се подпишат, няма да ги туря в Конституцията и ще напусна!"
А да не би да е получил видение свише – историята помни такива исторически случаи - Свети Кирил, братът на Методи да му се е явил и да му е рекъл: „Сине, опомни се, каква е тая Конституция, дето я пишеш с една машинна инженерка (Цвета), с една детска лекарка (Даниела) и с една счетоводителка ( Менда)! Недей, народът ти се смее!“
А може пък, чисто и просто, в един момент г-н Кирилов да е решил да си пише във фейсбука (нещо, което премиерът му забрани), вместо в някакъв си проект за Конституция, на който „цялата безумна сган“ му намира кусури?

Разправят и друго – макар и да не е за вярване – че министър-председателят изпъдил Дани. Че го извикал и му се скарал: „Омитай се, че ме излагаш! Обиждаш Христо Иванов, викаш му Квадратни гащи Спондж Боб, а той ми беше заместник доскоро. Разправяш на тулупите, че са „сган“, а фейсбук групата на наричащите те Барни Ръбъл била най-бързо растящата, с 20 000 участници!“
Така направил Бойко, казват - обаче, като не сме го чули и видели, не знаем колко е вярно. И чакаме да чуем истината - ако не от Хвърлящия оставката, то поне от Поемащия важните му дела.

("Труд")