Вие казвате, че протестните блокади ви причиняват висока степен на неудобство. Пък аз казвам, че сте случили на изключително благи протестиращи.

За четири години във Франция, сумарно една (цифром и словом) година от ученето ми беше прекарана в протести и блокади. А там блокада не е да можеш да заобиколиш по съседната улица. Блокада е да не можеш да минеш въобще. Блокада е ВСИЧКИ университети да са окупирани от протестиращи студенти и преподаватели. Блокада е градският транспорт да обяви, че протестира с дни и седмици и никой да не може да мръдне на никъде. Блокада е летищата да затворят. Блокада е работодателите да плащат работните дни на протестиращите си служители, защото знаят, че така подкрепят значима за всички кауза. Блокада е синдиците да организират масово неплащане на данъци. Блокада е, когато цялата държава спре. Това безредици, това горящи кофи и преобърнати коли, това изпочупени стъкла, издраскани фасади и окупирани сгради е само за цвят, наистина.

Имате късмет, че нашите протестиращи са мили, добри и имат плакати с котки. Сакън някой да не им каже, че не са почистили след себе си, не са си оправили леглата в палатките и че не познават правилата за членуване в българския. Такива душици са в сравнение със средностатистическия европейски протестиращ, че очаквам скоро да организират групова медитация за #оставка [1] и курсове по оригами за напреднали.

Пък то имало на протеста шестима с диалект, трима, които викали "педе*аст", двама астигматици и един нефотогеничен. И затова протестът е дискредитиран и нелегитимен за демокрацията.

Голяма изненада - протестът по дефиниция е причинен от неудобство и отвръща с неудобство. Протестът е и трябва да е насилие, макар и в символична форма. Протестът, дори и в най-мирните си форми, е радикално действие. Иначе останалото е топъл чай в топло време и мяукане на мачки в лятна нощ.