Николай Милчев, писател [1]

Спомняте ли си разказа "Индже" на Йордан Йовков? Там, от белия си кон , Индже оставя по една жълтица на всяка мотика - да го помнят и да го благославят.
Днес, яхнал черния си джип, Бойко Борисов се опитва да играе същата роля. Двама-трима работници с гащеризони встрани от пътя сащисани гледат вожда и махат с ръка.
Той:
-Протестирате ли, протестирате ли? Който работи, няма време да протестира, нали...
И джипът трепва с опашка и новият Индже изчезва в далечината.
Каква пропаганда - от други времена и други светове.
Открива заводи Индже. Строени под конец, благодарни хора му ръкопляскат.
После в джипката строителната министърка пее на уморения от победи вожд песни юнашки, хайдушки.
Тя, същата Петя Аврамова, която трябваше да го отнесе за водната криза в Перник, която, мигайки пред цял народ изтърси, че Алепу не е хотел, а подпорна стена, сега е заела поза на самодива от Врачанския балкан.
Често съм си мислел защо я държат, като очевидно не е наясно къде е. Ами точно затова, защото само такава "министърка " няма да каже:
- И аз искам нещо да кажа, ако ми позволите, господа.
Държат я, защо я няма,, затова.
А днес е в джипката, защото е от Враца, та да я видят близки и роднини.
Любим разказ ми е "Индже" но литературата е едно, а пародията друго.

Атанас Балабанов: [2]

МАЛЪК РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Днес екзалтирани врачани, строени на площада скандираха:"Бойко, Бойко, благодарим ти! Ти направи най-хубавото за нас!"
Когато джипката с премиера отпраши един от скандиращи - на път за вкъщи, процеди през зъби:"Бахти долния Банкянски Тулуп!"
- Кво каза чедо? - обади се от близката пейка побелял старец - Коги навремето тук идваше Тодор Живков и ние така. Строени в редици по улиците на Враца викахме:"Да живей другаря Тодор Живков!" А като се прибирахме вкщи мърморехме - "Гаден, долен, правешки боклук!" Нема управия чедо, немаа...

29.07.2020         
гр.Враца
Из Цикъла "Непреходна българска действителност"