Вместо подкрепа, дребните земеделски производители получиха жесток и незаслужен удар – затворени за неопределено време ще бъдат пазарите и цветните борси, считано от 16 април. Така държавата прекъсна най-естествения и леснодостъпен канал за реализация на продукция от фамилните стопанства като същевременно лиши много семейства останали без доходи от възможността да си купят разсад и да отгледат собствена продукция в градините си.

Този ход съвпадна по време с друга „акция“ – тази срещу големите търговски вериги. В рекламата на тази акция се изтъкваше, че мярката е насочена в помощ на малките земеделски производители и на производителите на плодове и зеленчуци. Днес, когато постановлението на Министерски съвет е вече факт, стана ясно, че основната цел на министъра на земеделието е била да фаворизира едрите млекопреработватели, пише "InteliAgro".

Пълният текст на постановлението можете да откриете тук [1]. Ето и накратко:

„Чл. 1. (1) В търговските обекти, представляващи вериги от магазини […] задължително се обособяват места, в които се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца, […]; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители. Местата за продажба следва да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство.

[…]

(3) Регионални производители са производители или групи/организации на производители с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област

[…]

 (4) Хранителните продукти по ал. 1 и 2 се закупуват директно от регионалните производители, като от тях не се изискват никакви плащания, във връзка с предлагането на продуктите за продажба.

(5) Заплащането на закупените хранителни продукти по ал. 1 и 2 се извършва до 14 дни от предаването им от регионалните производители на търговеца.

Чл. 2. (1) В търговските обекти по чл. 1, ал. 1 задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени изцяло от българско сурово мляко […].

(2) Количествата от мляко и млечни продукти по чл. 1, ал, 1, произведени от регионални производители и количествата по ал. 1, произведени изцяло от българско сурово мляко, които се предлагат в търговския обект, общо не могат да бъдат по-малко от 90 на сто от целия асортимент от мляко и млечни продукти, предлагани в обекта.

[…]”

Забележете, че вече не се говори за 50% щандово пространство за всички категории продукти (което също сме коментирали тук [2]), а за 90% присъствие само на мляко и млечни.

Забележете, че хранителните продукти трябва да се закупят директно от производителя без да се изискват никакви плащания, свързани с предлагането им в супермаркетите.

Българското производство на млечни продукти винаги е доминирало в магазинната мрежа на страната. Достатъчно е да влезете в един голям супермаркет и ще се уверите в това. В някои вериги родното производство заема огромната част от стелажите и най-видните места (за което си плаща, както е навсякъде по света), докато вносните сирена обикновено се търкалят в отделна хладилна витрина. В други вериги вносна и българска продукция делят един щанд, но като цяло българската отново преобладава. Това, което винаги е дразнело няколко големи млекопреработватели е, че каквито и места да заемат във веригите потребителят продължава да избира друга българска или вносна стока, докато собствената им залежава. Въпрос на потребителски вкус, но и на цена, защото колкото повече се стремиш да влезеш в полезрението на консуматора, толкова повече се оскъпява продукцията ти. След дългогодишни усилия днес най-сетне тези преработватели успяха да си гарантират монопола над клиентите на големите търговски вериги и то без да им се налага да си плащат за маркетинг занапред.

Ето това успя да свърши правителството, докато пробутваше красиви приказки.