ВИДОВДЕН

Българската пролет не настана.
Даже и Великден не дойде.
Скрихме се на топло под юргана.
Всеки сам – зад щори и перде.

В паркове, по спирки, магистрали
тръгнаха ченгетата на лов.
Пуснеш телевизор – генерали! –
пилците броят във „Пирогов”.

Гнусната държавна политика
да тресеш България от страх.
Дръжте си зад зъбите езика! –
но защо? – така и не разбрах.

Нас ни лъжат, братя. Нас ни лъжат.
Лъжат – със загрижени очи.
Моля ви, простете, че съм тъжен? –
срам ме е, че цял народ мълчи.

А край мен мисирките си крякат.
И – пред храма Български смален –
не Великден! – аз мълча и чакам
най-подир да дойде Видовден.

Валери Станков [1]

11 април 2020 г.
гр. Варна, 9, 40 ч.