Самозапалванията у нас през последните 10 години са вече 60, в 45 от случаите хората са загинали, спасени са едва 15 души, предотвратените случаи са още по-малко. Оцелелите са с тежки травми, не само физически и за цял живот. Държавата не води статистика.

Част от данните обяви през седмицата психологът акад. Петър Иванов, който се занимава от години с демографските тенденции у нас.

Повод бяха двата случая от миналата седмица - на мъж от Дряновското село Буря и жена от село Камен, които се самозапалиха в едни ден - на 14 февруари. Преди това се самозапали баща на две деца от град Рила, Кюстендилско. ВИ тримата дотук, само за първите 40 дни на 2019 г., са посегнали на живота си от отчаяние и бедност.

По думите на професора, "две самозапалвания за един ден в една държава

е световен феномен.

Основни причини, според него, за демонстративните и мъчителни самоубийства в България са:

бедност, глад, самота, мъка, отчаяние, протест.

Самозапалилите се за 10 години у нас са 60 души. Починалите - 45. Спасените с изгаряния – около 15.

През януари се навършиха 50 години от самозапалването на Ян Палах на 16.01.1969 г., в знак ан протест срещу съветската инвазия в Чехословакия. На дъщото място в Чехия на 18 януари се самозапали чешки гражданин на 55 години.

Статистиката, след щателна проверка на медийните източници, показва следното:

2013 г. - 10 загинали;

2014 г. и 2015 г. - по 7 загинали;

2016 г. - 8 загинали;

2017 и 2018 г. - по двама загинали;

само за първите 40 дни на 2019 г. - трима загинали.

Предотвратените случаи са около 10 публично известни, но това далеч не е цялата информация за самозапалващите се хора. Спасените с различни степени на изгаряне и психически травми след преживяното са около 15 души.

През феруари 2019 г. се навършиха 6 години от

смъртоносното самозапалване на Пламен Горанов във Варна на 20.02.2013 г.

България е първенец по протестни самозапалвания. "Ние сме на първо място в света по самоубийства, на първо място в света по смъртност и на първо място в света по намаляване и изчезване на населението", написа проф. Иванов и отбеляза, че статистиката съвпада с 10-те години управление на ГЕРБ и бедността и ниските доходи, тласкащи хората към мъчителна демонстративна смърт.

След вълната от самозапалвания от 2013 г. насам, по време на антимонополните протести и преди протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС и срещу парвителството на Пламен Орешарски, на 21 март 2013 г. Министерството на здравеопазването обявява, че ще търси "спешни мерки срещу самоубийствата чрез самозапалване".

За 9 години такива мерки, които да са публично обсъдени, все още няма.

Проф. Михаил Константинов тогава критикува обявяването на национален траур по повод самоубийства чрез самозапалване и осъди героизирането им, като призова медиите да не показват случаите, за да се перкъснела "евентуалната вълна от подражатели". С което призна, че голяма част от населениете би се идентифицирало с бедността и нещастието на хората, посягащи на живота си по този начин.

Психиатърът д-р Веселин Герев на среща в Пловдив обяви, че е много

погрешно и опасно"внушението, че самозапалващите се хора са психично болни. Техните проблеми са като на всеки друг човек

- социални, битови, психологически, политически и съвсем обикновени проблеми, на които не е обърнато внимание", допълни той. 

По думите и на други експерти представянето на самозапалващите се хора като луди и примитивни е удобно извинение за замитането на големите проблеми на ниския социален статус, доходите, корупцията, самотата и ограничаването на правата, които влияят на състоянието на населението. Експертите още тогава прогнозираха, че

този тип действия тепърва ще набират скорост, като добавиха, че са характерни за "общества с корупция, нестабиност,

политически кризи и преходни процеси, в които се руши усещането за страведливост у хората".