Запознайте се с 16-годишния Александър Проданов, който се вълнува от въпросите на Сътворението, концепцията за еволюцията, принципът на най-малкото действие, "Забраненият метод" и още куп други сложни физични теории, аксиоми и концепции

Той е от Казанлък.

И е на 16.
И му предричат бляскаво бъдеще в света на физиката. 

Да надникнем в необикновения свят на един млад олимпиец по природни науки в поредния епизод от рубриката ни DIRections [1], а партньорът ни в нея е Vivacom [2] - компанията, която ни свързва със света вече повече от 10 години. 

Макар да не е от "златните", а основно от "сребърните" таланти в тази наука. Сребърен е и последният му медал - от Жаутиковската олимпиада в Казахстан миналия месец.
Преди това печели медали от международните състезания и олимпиади по физика в Тайланд, Италия, Португалия, Латвия, Израел, Беларус.
Ако от него зависи, би ги "мушнал" в някой шкаф и дотам. Майка му обаче, ги нареждала по стените.

Независимо, че не е от запазено "златните", тези, които го познават, обучават и провиждат таланта му, са категорични, че го в него се отглежда бъдещият Айнщайн. Или специален човек от света на физиката, който със сигурност ще открие... нещо голямо.

Самият той твърди, че се подготвя и участва в национални и международни олимпиади по физика, основно "за да поддържа форма и вижда свят".
Убеден е, че успехите и медалите в олимпиадите са повече и основно труд, отколкото гаранция за талант.

Талантът бил друго нещо.
Любов.

Снимка: Личен архив [3]

Тезата е на Александър Пламенов Проданов.
Тинейджър от казанлъшката Математическа гимназия.
Десетокласник. 

"Скорпион".

Който по нищо не се различава от своите връстници.
И в същото време е ...друг.
За годините си Алекс, както го наричат всички, решава непосилни задачи. Вселенски задачи.
Вълнуват го въпросите на Сътворението, концепцията за еволюцията, принципът на най-малкото действие, "Забраненият метод" и още куп други сложни физични теории, аксиоми и концепции. Доброто, Лошото като физични категории.

Има и голяма цел във физиката, в която се вижда занапред: да обедини теорията на относителността с квантовата механика.
Обща теория за Всичко.

Убеден е, че там някъде, в пресечката между двете, са неоткритите ни човешки пъзели в познанието за Вселената .. и това е Нещото, което до момента се губи на всички световни умове във физиката.

"Някъде има сериозен, фундаментален проблем в представите ни за Вселената", казва Талантът.
"Там е заровено кучето".

Търси.
Смисълът на нещата.

[4]

Има пъргав, ненаситен, любознателен ум, програмиран да е еднакво гъвкав и услужлив по отношение на физиката, математиката или... философията.
Самият Алекс е убеден, че "няма добър физик, без да е добър философ".

Чете. Много. Айнщайн, Нютон, Тесла, Ричард Файнмън, Стивън Хокинг. Вдъхновява го Лев Ландау.
В търсене на отговорите, му помага много... тишината. Обича усамотението в гората над Шипка, където прекарва летата си.
Съзерцава.
И от време на време рита футбол с приятели.
Почти е нямал друго детство, освен "физично и математично".
Сам си го избрал.

Неосъзнато, без още да се е срещнал с него и чул от него, тръгнал по един от най- важните завети на "златния" учител по физика Теодосий Теодосиев, чийто ученик става по-късно. А именно: че "умът е даден на човека, за да е любопитен и да изследва света. И ако не използва това, което му е дадено, то това е обида към Създателя."

Като първокласник Алекс решил, следвайки алгоритъм от учебник, квадратно уравнение. В трети вече се вълнувал от задачите във висшата математика. По олимпиади и състезания пробно, тръгнал от втори клас. Пак тогава го завели при "златния" Тео.

Той го отпратил, защото "бил малък".
Поела го друга учителка, която видяла в него "другото" за физиката.
Като третокласник се "пуснал" в сериозните състезания.
В 5-ти клас вече бил част от Казанлъшката Математическа.
"Люпилнята на златните момчета за физиката".
В 10-ти "сребърното" момче вече има доволна колекция от стойностни медали- основно сребро и бронз, спечелени на трудни, тежки и престижни физични форуми.
От онези, в които се иска освен теория, и експеримент, глобално мислене и познаване на Вселенските закони.
Качества, които трудно прозират през почти детското му излъчване.
И изключително респектиращо " греят" от порасналите му очи.

На 16 Александър Проданов е успял да реши задачата за времето, в което Вселената ще загине. "Тогава, когато се постигне най-хаотичното състояние. 10 на степен 10, на степен 10, на степен 59".

Невъобразимо много е, казва "сребърното" момче на Казанлък.
Самият Алекс се определя като "педант - утопист", който се вълнува от въпросите за Морала, Наказанието, Провинението.
А бъркотиите в днешния свят обяснява с Втория принцип на термодинамиката:

"Ние, хората, сме проява на анти хаоса. Дори раждането ни е анти хаос, което ни отдалечава от тъмните сили. Което ще рече, че изначало, би следвало да творим добро. Правенето на зло е анти нашата същност", казва младият физик и ме запраща в дебрите на 7 часовата лекция за ентропията и 7-те смъртни гряха.

Иначе казано: вътрешната ни трансформация. Или: ентропията като константна величина. "Която винаги расте или не се променя и остава постоянна, но и не намалява."

Също като хаоса.
Задача, която му носи бронзов медал от Олимпиадата на младите натуралисти, проведена в Беларус, където от участниците се търси креативното и нестандартно мислене, през експеримента, в р [6]ешаването на привидно просто задачи.
Като тази: логиката в подредбата на семенцата в слънчогледовата пита.
И законите, през които тя е изразена.
И числата на Фибонаж.

Концепцията за еволюцията, "златното сечение" и хаоса.

"Най-ефективните неща, са най-неподредените. В природата най-неподредените конфигурации, се получават, когато се използва "златното сечение", най- ирационалното число. То е навсякъде", казва ми бъдещият Айнщайн, усетил ококореното ми слисване.

Със сигурност не съм единствената.
Няма и да бъда.

Защото малчуганът от Математическата в Казанлък е повече от категоричен: няма идея накъде ще поеме след две години, когато ще завърши средното си образование: дали ще е през някой терминал или някъде тук. Със сигурност обаче ще се занимава с наука.

С физика.
Непременно.
За да е полезен на хората.

[7]

"Дори да е в манастир, заради тишината", казва Алекс, за който светът сега е поел нанякъде. Досущ като Теоремата за непълнотата на Гьодел.

А дотогава "сребърното" момче" ще продължи да "поддържа форма и да вижда свят", печелейки медали по различни олимпиади и състезания по физика, по света и у нас. Ще отиде и на стаж в експерименталната школа за лазерни и атосекундни рентгенови технологии към Popminchev Labs в Сан Диего, Калифорния, при проф. Теньо Попминчев, и все така страстно ще се вдъхновява от големите светила в науката.

И ще търси пътеките към Общата теория на Всичко.
Докато един ден светът научи за него.
Със сигурност.

Защото: "Умът е даден на човека, за да е любопитен и да изследва света. Ако не използва това, което му е дадено, е обида към Създателя".

Деляна Бобева