"Българският народ винаги е бил пречката за да се осъществят тези апетити. Асимилиран, убиван, прогонван - за да остане територията", категорична е съдия Румяна Ченалова.

Дедите ни не са родени роби, но поколения българи осем века са възпитавани в чужда култура, чужд език, чужда държава. Робското подчинение се е просмукало в гените на предците ни за да оцелеят...заедно с надеждата да дочакат освободител.

Въпреки всичко ни има днес. България единствена от европейските държави е запазила древното си име. Българите не са позволили българско знаме да попадне в ръцете на врага.
.....
Днес получихме звучен шамар и урок - цената на територията е висока и могат да я платят само богати хора или държави. Всичко друго са думи без значение.

За нас, обаче, България не е географско място, а земя, чийто аромат е единствен на света, небе, което сънуваме, гори, които вдишваме, мъка и любов, които движат кръвта ни. България е костите на дедите ни, спомена за майчината любов, първите стъпки на децата ни и ще бъде последния ни дъх. Ние сме нейния народ, който днес преглъща срама, сълзите, теглото от едно антибългарско управление.
Игнорират ни, отричат се от нас, присмиват ни се....Властват над земята и душите ни.

Тъгуваме заради попарените надежди. Негодуваме. Искаме справедливост, като подарък или компенсация за злото.
Няма да стане. Не справедливостта, а територията е апетитната хапка. И ако продължаваме да чакаме, ще я продадат за 30 сребърника.

За Родината се воюва!
Никой няма да го направи за нас.
Така че....да стягаме редиците!
На война като на война!