Главният прокурор Иван Гешев направи пълно с условности и неясноти изявление, че Ваил Божков бил задържан в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Но ако това се потвърди, екстрадирането му няма да е бързо и лесно, освен ако няма лична намеса от най-високо място в емирствата.
Той не посочи в кое от седемте емирства се е случило това и кога, на какво основание, каза, че не е запознат в детайли с действащото законодателство на емирствата, но бил оптимист заради начина, по който действали властите там. Фактът, че Гешев говори за неофициална информация, но че очаква тя да бъде потвърдена в събота направи ситуацията още по-мъглява и замеси в нея друга държава.
На въпрос на "Дневник" от външно министерство уточниха, че въпросът за споразуменията за екстрадиция е от компетенцията на министерството на правосъдието. В действителност външното министерство би трябвало да е напълно наясно с това, тъй като дейностите по екстрадиране на български гражданин минават по дипломатически канали. Също така би трябвало посолството, което е в Абу Даби, да знае за задържани български граждани и да опитва да се свърже с тях. Посланик там е Богдан Коларов, който между 2015 и 2018 година е генерален консул в Дубай.
Контактите с ОАЕ са особено активни след посещението на премиера Бойко Борисов през октомври 2018 г., последвалата визита в София през юни 2019 г. на министъра на външните работи и международното сътрудничество на ОАЕ шейх Абдулла бин Зайед бин Султан ал Нахаян и подготовката на посещение в България на престолонаследника на ОАЕ Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян. Първите политически консултации на двете външни министерства бяха преди броени дни - на 21 януари 2020 г. в Абу Даби.
Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на вътрешните работи Младен Маринов бяха в Абу Даби и Дубай (3-6 февруари 2019 г.), а Борисов бе отново в ОАЕ през октомври 2019 г. на двудневно работно посещение, когато разговаря с престолонаследника.
Главният прокурор Сорит Цацаров при посещението в ОАЕ с вътрешния министър Младен Маринов преди година.
Досега не е оповестявано двустранно споразумение за правно сътрудничество и екстрадиция между двете държави, за което е създадена работна група преди около година и половина.
ОАЕ са сред страните по света, които имат подобни споразумения с малко държави, макар да изтъкват, че и не искат да се превръщат в убежище за престъпници, корумпирани богаташи и перачи на пари.
Екстрадирането по принцип не е бърза процедура и изисква съдебно решение, на което чуждестранният гражданин се представлява от местен адвокат. Местното посолство не може да е страна по делото, да го защитава или да плаща разходите на адвоката - те се поемат от обвинения и ако България му помогне, той трябва да ги възстанови.
Справка, която "Дневник" направи по юридически кантори от Персийския залив, показа, че в ОАЕ екстрадицията е според Федералния закон №39 от 2006 г. и двустранните споразумения. При отсъствие на споразумение действат местните закони, като прилагането им се съобразява с принципа на реципрочност в международното право.
Искането за екстрадиция трябва да бъде изпратено от България по дипломатически канали и да е свързано с обвинен или осъден у нас. То отива при правните власти за международно сътрудничество.
Сред изискванията на закона на ОАЕ е престъплението, за което е обвинено или осъдено лицето, трябва да се наказва в искащата страна с поне 1 година затвор. Също поне една година лишаване от свобода е условието за извършители на престъпление в ОАЕ, които другата държава може да иска да си го прибере за излежаване на присъдата там. За да подлежи на екстрадиция на осъдения в ОАЕ трябва да му оставатне по-малко от 6 месеца от лишаването от свобода.
Докуменните за екстрадиция трябва да са на арабски и да включват подробности като копие на личните документи на чужденеца, кой закон се прилага, копие на разследването и на съдебни решения срещу него.
След това департаментът за международно правно сътрудничество трябва да провери дали искането отговаря на всички изисквания и да го представи пред прокуратурата на ОАЕ. Ако има пропуски, департаментът може да поиска още документи или уточнения и дори да постави срок, в който трябва да получи отговорите.
Решението за екстрадиция се дава от съд, който има компетенциите за това.
То може да бъде обжалвано от прокуратурата или чужденеца пред апелативен съд в рамките на 30 дни.
Чак тогава са изчерпани всички процедури и екстрадирането може да се осъществи.
Политическите разговори на ниво зам.-министри на външните работи на 21 януари 2020 г.
Но ОАЕ може да откаже екстрадиране в следните случаи:
- става дума за гражданин на Обединените арабски емирства
- престъпление, което е по политически подбуди (т.е. или е свързано с критикуване на националното правителство или участие в мирна опозиция)
- когато има случай на нарушаване на военна повинност
- искането за екстрадиране цели чужденецът да бъде преследван или наказван заради своята раса, религия, националност, политически възгледи или да компрометира позицията в обществото
- следствените действия срещу лицето са прекратени, опрадван е в съд или е излежал присъдата
Искане за екстрадиране може да се отхвърли, когато:
- наказателното производство е прекратено заради изтичане на срокове към момента на подаване на искането
- въпросният чужденец е бил или може да бъде обект на изтезания, нехуманни и унизително отношение или жестоко наказание в страната, която го търси и няма достатъчно гаранция от нейните власти, че това няма да се случи.
Дори при отсъствие на двустранно споразумение, има международни правни рамки, в които да се отправя искане към ОАЕ - емирствата са страна от февруари 2006 г. по Конвенцията на ООН за борба с корупцията, например. Но международното право не задължава една страна да предава някого на друга, затова са и двустранните и международни или регионални споразумения.
Алтернатива като основание за екстрадиция при отсъствиета на правна рамка може да е проявата на добра воля към друга държава. Това е принцип, който предполага, че искащата държава ще отвърне по същия начин на жеста, когато изпращащата отправи искане към нея.
Ролята на Интерпол и европейската заповед за арест и т.нар. червена бюлетина (Иван Гешев обяви в сряда, че са издадени такива за Васил Божков) е да попречи издирваният да пътува между държавите на основание, че има съдебна заповед в издирващата страна. Ако бъде открито издирваното лице и предадено на представител на Интерпол, той е длъжен да го отведе първо при местен прокурор. Той трябва да разпита задържания, а ситуацията се усложнява, ако лицето е и с двойно гражданство.
Links
[1] https://liberta.bg/tags/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2
[2] https://liberta.bg/tags/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5
[3] https://liberta.bg/tags/%D0%BE%D0%B0%D0%B5
[4] https://liberta.bg/tags/%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82
[5] https://liberta.bg/tags/%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82