"Прокуратурата чака да бъде сезирана, като всяка стара мома чака някой да я сезира... Инак добра реклама му направихме на изданието, допечатката търчи към пазара, купувайте фалша, с него сте закърмени, братя българчета и най-вече сестрици вдовици..."

Това написа във Фейсбук известният български поет, издател, преводач и журналист Румено Леонидов, във връзка с подигравката с паметта и творчеството на един от най-гениалните български поети - Пейо К. Яворов.

Ето какво предлага Fakel.bg по тема в публикацията "Албум „Фалшивият Яворов“, колажи и текст на архивиста Станислав Станилов" [1]:

Автор Станислав Станилов, директор на Държавния архив в Хасково

В новооткритите документи с просто око се вижда разликата не само в почерка,
но и в подписа. Има отдавна известни бележки на Яворов от същата дата, отметки
в собствения му бележник, които са запазени в архивите. Почеркът на тях (а те са писани в рамките на една седмица) също е коренно различен.

Сравнение между писмо на Яворов с доказана автентичност и едно от новооткритите.

Писмата, писани след като се самопрострелва в главата, които отдавна са известни на литературоведите, имат същия почерк като писмата от ранните му години. В новооткритите документи обаче с просто око се вижда разликата не само в почерка, но и в подписа. Има отдавна известни бележки на Яворов от същата дата, отметки в собствения му бележник, които са запазени в архивите. Почеркът на тях (а те са писани в рамките на една седмица) също е коренно различен.

На 13 октомври 1912 г. сръбската армия превзема Скопие, Куманово, Велес и Щип в Македония. Печат като използвания върху фалшивото писмо съществува, но той е полаган по времето на ПСВ. Не само, че няма логика в маршрута на писмо от Неврокоп до София през октомври 1912 г., но и няма как българска военна част(още повече цензурна комисия) не само да пребивава, но и да действа в окупираното от Сърбия Скопие.

Освен, че подписът и почеркът на поета са различни от познатите,
датите на писмата са неточни. 

Съмнение будят и адресите на пликовете. По това време София е голям град с улици и номерация. Адресирането от типа „на село за дядо“ е абсолютно невъзможно.

Датата на писмото до Тодор Александров сочи, че Яворов му пише в София, докато войводата е вече 4 месеца в Македония, което е известно на всички във ВМРО, включително и на поета-четник.

Твърди се, че писмото е минало в този вид през две цензурни комисии. Едната от тях била в Скопие. Дори географската логика е объркана – пътят от Неврокоп за София не минава през Скопие.

Отрязъкът от знаме в рамка също буди съмнения, защото подписите са едновременно под рамката и над нея.

Григор Белокапов ще да е имал изключително чувство за историзъм през есента на 1912 г. А и страхотен нюх на антиквар от бъдещето – не само, че прилежно рамкира знамето с подходяща анотация към него, но и накарва войводата-кмет Яворов да му завери артефакта с авторски преразказ за произхода, личен подпис и печат от бъдещето.
Сигурно четника е направил всичко това заради спокойствието на потомците си или заради случайните намервачи след 100 години. Първо, че дядо им не лъже, и второ за да му вдигне цената в началото на далечната 2020 година.

Авторитетът на доц. Милкана Бошнакова като експерт е безспорен. Станислав Станилов си обяснява факта, че тя е потвърдила автентичността на документите, с така наречената „колекционерска слепота“ – когато много искаш да откриеш нещо, ти се струва, че си го открил. Може би и времето за анализ не е било достатъчно.

––––––––-
Със съдействие на Факел.бг колегите от сайта Пл.Славейков направиха обширна и аргументирата публикация и затова си позволявам я препубликувам. Като добавям още снимков материал от фалшификатите, както и коментари  на Станислав Станилов, директор на Държавния архив в Хасково.