"Като намали перспективата по рейтинга на Българската банка за развитие от положителна на стабилна, Fitch предизвика истинско рекламно deja vu от епохата на соца", коментира пиар-експертът Весислава Танчева [1]. 

По-младите може и да не вярват, но телевизията излъчваше реклама дори и в годините на най-свиреп дефицит, когато в магазините се прескачаха буквално 5-6 основни стоки: хляб, мляко, боб, олио, салам и кашкавал. После и кашкавалът изчезна...

Звучи нелепо, но за да си купиш Кока-Кола, трябваше да имаш специални приятелски връзки с управителя на местния супермаркет. Въпреки това, по телевизията (единствената!) вървеше една мега дразнеща бълбукаща реклама на мечтаната напитка. Един вид, убеждават те да си купиш нещо, дето ти и без друго търсиш под дърво и камък, но просто не се продава свободно! Колкото и тъпо да звучи това... 
Друга изумително нелепа страна на соц-рекламата бяха продуктите, които не знаехме за какво служат. И до днес помня една реклама от праймтайма през 80-те, която ме увещаваше какви прекрасни фитинги прави някакъв завод. WTF бяха тия неща, така и не разбрах...

Та, както си седя пред телевизора днес, веднага след новините в 19.00 ч., тръгва реклама на ББР, която ме убеждава какъв чуден партньор на бизнеса е държавната банка. Все едно, ако съм малък или среден бизнес, сефте чувам, че с кредит от държавата ще ми е по-леко да дишам!?
Ама аз и така си го знам, бе хора, ако можех, бих си взела, ама както и кока-колата при соца, тия кредити са само за приятелите на управителя! 

Иначе, като сложим майтапа настрана, такива резки и тотално безсмислени рекламни експлозии в праймтайм не са нищо друго, освен купуване мълчанието на медиите, нали стана ясно?