В отговор на журналистически въпрос за подадената оставка от президента на БФС заявих, че футболът е огледало на състоянието на държавата. Каквото е управлението на държавата, такова е и управлението на българския футбол.
За мен е безпрецедентно държавата да се намесва по груб и недопустим начин в една абсолютно независима от държавата федерация, каквито са и изискванията на ФИФА и на УЕФА. Това не трябва да се допуска, но се превърна в практика и по отношение на много други институции.
Със самите призиви и обяснения, че тази оставка се иска заради расистки изстъпления управляващите се саморазобличиха, защото нито една федерация не носи отговорност за поведението на феновете, нито една федерация, включително БФС няма охранителни и разследващи функции, нито може да изземе функциите на органите на реда и на държавата. Затова, според мен, искането за оставка по този повод е паническо бягство от отговорност на хората, които по закон носят тази отговорност.
Недопустимо е да се генерализират обвинения в расизъм по отношение на българското общество. Крайно неприятно е България, която спаси 50 хиляди евреи и не допусна нито един от тях да бъде изпратен в лагерите на смъртта в най-ужасното за Европа време, да бъде олицетворявана с расизъм. Държавата трябва да приложи драконовски мерки по отношение на футболното хулиганство, но докато политици се изкушават да използват футболни агитки в протести и котрапротести, тези рецидиви ще продължават.