Дългът, който вече имаме, и който всички признават, че е над 10 милиарда евро – се допълва от държавно гарантиран дълг в размер на 4,6 милиарда евро. Това е доста повече, отколкото през миналата и дори от предходните години. Това заяви в „Здравей, България” членът на УС на БНБ Любомир Каримански, коемнтирайки предупреждението си от последните дни, че държавният дълг за догодина може да е дори по-голям, отколкото управляващите оповестяват.
Той обясни и какво означава държавно гарантираният дълг. Той включва всички гаранции, които държавата издава – не само заеми, но и други гаранции към публични дружества, като например БЕХ и други компании, които теглят кредити. "Въпросът е как ги обслужват – могат ли да ги плащат и при какви лихви", подчерта той.
И подчерта, че критиката му не е само в тази посока: "При последните няколко бюджета държавата прибира 100% от дивидентите на предприятия като АЕЦ „Козлодуй“, а същевременно самата централа взема кредити от банка, за да финансира проучванията за 7-и и 8-ми блок. Така плаща лихви по заеми, вместо да използва собствения си дивидент – само и само държавата да отчете приходи в бюджета".
Каримански коментира и въпроса с лихвите по кредитите. Според него - въпреки че България е била приета в еврозоната и Шенген и въпреки повишения кредитен рейтинг, нашите дългосрочни държавни ценни книжа не се търгуват при по-ниска доходност от френските. Това означава, че държавата плаща повече за лихви. Само догодина те ще надхвърлят 1 милиард евро, а това според него "е много".
"Колкото повече увеличаваме дълга, толкова по-лоши стават условията, при които можем да заемаме пари. Особено ако не показваме ръст на производителността и износът се влошава", предупреди той. И подчерта, че ситуацията ще се влоши, ако "дългът не се използва за инвестиции, а за издръжка на администрацията. "Това е най-големият проблем – новите заеми не създават условия за растеж", категоричен е той.
По повод бюджета за догодина и усещането на хората, че им "се бърка в джоба", Каримански заяви, че "това е порочна практика на няколкото бюджета от 2023 година". "Политиците допуснаха да извадят разходите, свързани с издръжката на персонал в публичния сектор, особено само за част от него. Защото трябва да намерят пари, с които да покрият всички тези вдигнати заплати, които не са реално изработени. Те просто бяха вдигнати. А това е снежна топка. Така е и в МВР, и в други държавни структури", посочи той.
И припомни: "Много пъти съм апелирал да се извади това, което не е част от бюджета, но се намира в специализиран закон за институциите - МВР и сотаналите. Не му е мястото там. Мястото му е в Закона за държавния бюджет. Там трябва да са всички тези публични разходи".
