Гледам някои от тях. На живо или на екран. Хубави мъже, не глупави, някои млади, силни и снажни, а избрали да слугуват на мафията.

Парадоксално изглеждат горди, а всъщност са жалки. Министри без институции; Партийни шефове без партии; Карикатури на депутати; Имитации на премиери и председатели; Директори на кухи агенции и обрани фондации; Бушони в криминални предприятия...

Всички те делят една съдба. И еднаква участ ги чака. Ако сте чели документални книги за организираната престъпност по света и у нас, показания на защитени свидетели и мемоари на икономи в мафиотски семейства - знаете каква е тя. Неизменно.

Не ги жалете.Те харесват пътя си, сега в България той им изглежда примамлив - като турско кафе в скут, като кюлче в чекмедже, като мерцедес с охрана, като порше с петдесетолевки в багажника.

И жените им не са жалене - даряват ги с държавни постове, като коне с мънистени гердани.

За съжаление са само децата им. Те може и да не бъдат съдени за делата им. Но ще се срамуват заради тях.

Анна Заркова