Във Влас и Елините ще идват още порои, свлачища и потопи.
И не само там, а във всички корупционни „блата“, изникнали върху изсечени гори и бетонирани морски брегове.

„Горко на онези, които съединяват къща с къща, прибавят нива към нива, докато няма вече място, за да живеят сами всред земята!“ (Исая 5:8)

Природата винаги си взема онова, което насилствено ѝ е отнето.
Срещу нея всички са безсилни. Тя отново и отново доказва силата си и не пита дали ще има човешки жертви.

„Земята е осквернена под жителите си; защото те престъпиха законите, нарушиха повелението, развалиха вечния завет. Затова проклятие пояде земята, и жителите ѝ изгоряха.“ (Исая 24:5–6)

Корупционните „блата“ ще обезлюдеят.
Ще останат само призрачни, полуразрушени сгради - стърчащи паметници на човешката алчност и поквара.

„Горко на онзи, който гради град с кръв и основава село с неправда!“ (Авакум 2:12)

И това е само началото.