Когато гражданите са недоволни от управлението, те излизат на улицата. Масово. В столицата, в големите областни градове, в общинските центрове.
В България хората не протестират. Като изключим спорадичните и безплодни партийни манифестации в София и Варна.

А причини и поводи за масови протести има безброй: унищожени гори заради слънчеви панели и добив на дървесина за износ; безводие; бетониране на планините, след бетонираното Черноморие; растящ травматизъм и кървави пътищата; безнаказана корупция; превзета съдебна система - прогнила от подкупи и зависимости; овладени служби за сигурност и полиция от мафията и чужди агентури; липса на върховенство на закона; безкрайно растящи цени, непосилни сметки, инфлация, която изяжда бъдещето.
Мога да изреждам цял ден.

А виждате ли недоволни граждани на улицата? И аз не виждам.

Затова е ясно едно: българският народ си заслужава съдбата. Неговото еволюционно ниво е такова и затова ще бъде управляван от тези лица. Те са неговата еманация.
Такъв е Вселенският закон.

И още нещо: за народ от безразлични и страхливи хора никой не заслужава да жертва здравето и живота си.

Живея в черноморски курортен град от селски тип – Поморие. От години съм подложен на системен тормоз – от мафията, от овластено лице, от действаща тук агентура на чужда държава. Те са в симбиоза. Причината е една – журналистическата ми дейност, търсенето на истината, смелостта да я изричам силно на глас и да я отстоявам. А гражданите? Те мълчат и търпят – кой заради работата си, кой заради бизнеса си, кой от безразличие, кой от страх...

Такива граждани заслужават да живеят точно в такива градове, в такава държава, под такова управление. Българинът има още много, много да страда - заслужено и закономерно. Заради това, което е, и заради това, което не иска да бъде - смел, активен, с принципни позиции и високи морални и нравствени ценности.

Стоян ТОНЧЕВ