Данните на НИМХ са красноречиви - през юли почти цялата страна е в състояние на екстремна или силна суша, с изключение на високите планини. Това е сигнал за дълбока криза, която подкопава селското стопанство, горите и водните ресурси.
Жегата действа като гъба: колкото по-топла е атмосферата, толкова повече вода изсмуква от почвата, растенията и реките. Валежите вече не са достатъчни, защото горещият въздух просто ги „открадва“ обратно.
В същото време България не използва стратегическия си воден ресурс - Дунав. Реката, която е артерия за транспорт, напояване и енергия в цяла Централна Европа, у нас стои извън националната водна политика.
Инфраструктурата е в руини - тръби от 60-те години, огромни загуби на вода, липса на съвременни системи за управление. Изключения са единични примери като „Софийска вода“ и още няколко ВиК дружества, но общата картина е катастрофална.
Проблемът не може да се реши с парче по парче и със сляпо усвояване на евросредства. Той изисква комплексен подход - внационална водна стратегия, модернизация на мрежите, интеграция на Дунав в управлението на ресурсите и нови технологии за съхраняване и използване на водата.
Без това България рискува не само селското си стопанство, но и собствената си сигурност.
