Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане промени, които да ограничат издаването на копия (незаверен препис) от вписаните в Имотния регистър към Агенцията по вписванията документи. Това са най-често нотариални актове, но също така и ипотеки, договори за замяна, договори за публична собственост и др. Според предложените промени, за да бъде получено копие от такъв акт, заявителят ще трябва да докаже правен интерес. Обяснението е, че по този начин ще се ограничи достъпът до „чувствителни данни“, като ЕГН и банкови сметки, с цел предотвратяването на имотни измами

Намаляването на прозрачността трудно може да доведе до ограничаване на каквито и да било злоупотреби, включително имотни измами. Подобно ограничение обаче ще нанесе сериозен удар по разследващата журналистика. Тя ще бъде лишена от обективен източник на информация – от инструмент, който е спомогнал за разкриването на стотици случаи на корупция, конфликт на интереси, пране на пари, данъчни нарушения, безстопанственост.

Нотариалните актове съдържат ценна информация за начина на плащане, условията по ипотечните кредити, управлението на държавната собственост и др.

Разследвания, като „Апартаментгейт“, имотите на бившия шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, бившия главен прокурор Сотир Цацаров, кредитираните от КТБ при преференциални условия висши държавни служители, роднините на магистрати от Върховния административен съд, получили право на строеж като крайнонуждаещи се, „Исторически парк“, строителството в защитени местности и още десетки, а вероятно и стотици други, нямаше да бъдат възможни без достъпа до тези първични документи.

За получаването на копие от вписан акт заявителят оставя достатъчно данни, за да бъде индивидуализиран – снема се неговата самоличност, а при дистанционно заявяване – и информация за електронния му подпис и IP адрес. Тези данни дават достатъчно основание на разследващите органи да установят кой е злоупотребил с предоставената информация.

Имотни измами е имало и преди въвеждането на електронното заявяване на достъп до вписани документи. Те съществуват, защото някой нотариус не си е свършил работата – било от немарливост, или от недобросъвестност е затворил очи пред очевидното.

Не на последно място, като журналисти, ние сме длъжни да се отнасяме съвестно към получената чувствителна информация и да разкриваме само тази част от нея, която е необходима в името на обществения интерес, който защитаваме – разкриването на корупция и злоупотреби. Ние носим отговорност за самоцелно или несъразмерно разкриване на лични данни.

Ето защо апелираме към Министерството на правосъдието да преразгледа тази идея и да не връзва ръцете на журналистиката.