Климатичните промени ще задълбочават кризите, ако не се вземат спешни мерки, алармират специалисти

Лятната суша нанесе пореден удар - град Плевен въведе тежък воден режим [1] не само през нощта, но и в следобедите, оставяйки хиляди домакинства без достъп до вода за часове. Случаят е само върхът на айсберга на една дълго пренебрегвана криза, която според експерти е комбинация от лошо управление, остаряла инфраструктура и все по-видимите ефекти от климатичните промени. Докато властите сочат с пръст минали управления, специалисти предупреждават, че без изграждане на нови язовири и драстично намаляване на течовете, все повече райони ще се изправят пред съдбата на Плевен [2].

Жителите на Плевен посрещат летните горещини с воден режим с неясен край - без вода през нощта от 23:00 до 05:00 ч. и в най-натоварените следобедни часове от 13:00 до 16:30 ч. Ситуацията, определена като "човешко унижение", поставя на изпитание функционирането на болници, детски градини и бизнеси.

Според областния управител Николай Абрашев, проблемът е резултат от над десетилетие на неглижиране. "Плевен е с изпуснат воден цикъл и има голяма загуба на вода. Това е проблем, натрупван с години от предходни управления", заяви той. Абрашев увери, че се работи по няколко проекта, включително за подмяна на централен водопровод и изграждане на бустерни съдове, но призна, че до миналата година Общината не е имала готови проекти. Болниците и детските градини са подсигурени със съдове за вода и имат изграден "алгоритъм на работа".

Според специалисти, казусът с Плевен е показателен за цялата страна. Проблемът има две основни измерения - климатично и управленско.

Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата обясни, че България навлиза в по-сух период. "След 2005 г. имахме по-влажен период, който позволи проблемите да останат под повърхността. Сега сме в цикъл на по-сухи години - пет от последните шест са такива. Климатът на Гърция идва към нас и системата ни трябва да се адаптира към по-дълги сухи периоди", коментира пред NOVA [3] проф. Гачев.

От своя страна доц. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в УАСГ, подчерта, че основният проблем е в лошото управление на водните ресурси и огромните загуби. "Средно за страната загубите на вода са над 60%, а на места достигат 80%. Това означава, че от всеки пет литра вода, четири се губят по пътя до потребителя [4]", заяви доц. Филков. Той посочи, че населените места, които се захранват от язовири, почти нямат проблеми с безводието. Плевен обаче разчита на други източници, а проектът за язовир, който да захранва града, е започнат и изоставен.

поред експертите, България разполага с достатъчно воден ресурс, но той трябва да се управлява адекватно. Краткосрочните мерки включват спешни ремонти на най-проблемните участъци от мрежата. Дългосрочните обаче са неизбежни:

• Изграждане на нови язовири: В България не са строени нови язовири от десетилетия. Според доц. Филков, дострояването на язовира за Плевен би отнело повече от три години.
• Мащабни инвестиции във ВиК мрежата: Необходимо е цялостно подновяване на остарялата инфраструктура, която на места е на над 50 години. Като добри примери за управление и инвестиции бяха посочени "Софийска вода" и община Троян.
• Единна стратегия и отговорност: Проблем е и разпокъсаната отговорност между различни министерства и ВиК дружества, което пречи на създаването на обща национална стратегия.

Докато тези решения се бавят, градове като Плевен ще продължат да живеят в условия на несигурност, а рискът от воден режим в Североизточна България и други райони с малки водоизточници остава висок.