Раздвижване има през последните седмици в "кандидат-президентския сектор". "Борисов иска да е президент, лошо ли е?", попита Вежди Рашидов. "Не искам, няма!", отвърна Борисов. "Аз също няма", обади се Росен Плевнелиев. "Нека с колегите от "Да БГ", ПП направим първични избори за кандидат. И други може да се присъединят", каза и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. "Ще видите пък, Борисов ще е!", продължи Рашидов.
Тия медийни реплики "по никое време" не са случайни. Президентският вот е чак през есента на 2026 г., обаче уважаващите себе си политически фигури винаги от рано
опипват или разкалват почвата
Освен това един от сроковете на настоящото парламентарно-правителствено управление са именно изборите за държавен глава. Актуалностите и бъдещето са свързани, кандидат-президентските пазарлъци са фактор властовата конфигурация да е риба, рак или друго. Ако се питате пък защо раздвижването е сред това политическо пространство, именувано като дясно, а няма в познатото като ляво, отговорът е, че едното пространство вече не съществува. Румен Радев не повтори мандата като негов кандидат, много по-широка бе подкрепата. Ваня Григорова го реанимира на терен в София, след което участва с мижав резултат на националните избори - звезда за кратко. Гуцанов и Зафиров в правителство на ГЕРБ
не са ляво, дори и пространство не са
Успоредно в националистическия сектор също няма пространство, има един Костадин Костадинов. И Доган липсва, заместен е от туловището на новото начало. Тоест, раздвижване може да има само там, където нещата може да се движат - такава е разстановката, че това е пространството на ГЕРБ и ПП-ДБ.
И още едни процеси текат. Те са маргинални, постоянни, не пряко кандидат-президентски, но да се пренебрегват не бива. Това са воплите на някакви организацийки и бивши политически звезди за "президентска република", или пък саморекламата на партийки с "идеите на президента". Базирани на (все още) високия рейтинг на Радев, същността на тия усилия се надстроява над презумпцията, че "в държавния глава е лекът за политическата ни система" ("Болна ли е системата? - Болна е; Харесват ли го Радев хората? - Ми, спрямо останалите, да, харесват го; Ето, в президентството е спасението!"). Тази стандартно формирана с психологически инструменти логика цели
да придаде на институцията нещо свише, ореол "отвъд"
Но облагодетелстваният не е Радев, догодина той сдава. Реципиентът на тактиката може да бъде само някой, който много се надява да седне в същия стол. И ако тя не доведе до увеличени правомощия, то поне ще създаде усещане в хората, че откъм президентството трополи конят на надеждата. Обаче кой може да е новият ездач? Който мъдро направлява и без това правилните неща? Носещ история "отвъд", и понеже щом е история "отвъд", и от хората да се изискват пределни действия? Примерно нов исторически компромис с него? Това може да е един Бойко Методиев Борисов, поостарял биологично във времето,
предполага се и поумнял,
поотпочинал и допълнително препран зад лъвчета като Росен Желязков, Дани Митов и т.н. - същински баща на нацията.
Накратко - няма как да се каже днес, че лидерът на ГЕРБ ще е кандидат-президент; обаче най-спокойно може да се каже, че явно и не толкова явно се работи за условия, в които той да се чувства добре като кандидат-президент.
Евентуална негова кандидатура може да бъде благоприятствана от най-малко три важни фактора:
Т.нар. градска десница. Вече е безусловно доказано във времето, че на периоди тя може да бъде най-върл враг на Борисов, също и негов партньор.
Може и на Делян Пеевски, може и на Румен Радев
Тя е на всичко способна, като за миг не страда собствената ѝ настървеност - прекрасен "материал". Тъй че, с първични избори или без, на първи или втори тур, никак не е трудно, дори би било природно естествено хабитатът на ген. Атанасов да припознае Борисов.
Делян Пеевски. Вече е ясно - той става все по-първи фактор в държавата. Мелят прекрасно с Борисов. Разбират се. Президентска сделка между тях би решила нещата.
"Възраждане". Правоверната електорална единица никога няма да повярва, обаче, макар да сипе клетви срещу Борисов, партията играе периодично с него. Най-крещящ пример бе случка, за която
всички говореха, ама не я разбраха
Веднага след формирането на правителството стана ясно, че държавата все така най-официално се стреми към еврото, обаче неофициално - не чак тъй безрезервно; имаше едно "хъка-мъка", маневри, маньоври.... - как ли да е друго при тоя все по-сложен свят? И точно тогава дойдоха червените яйца срещу сградата на Европейската комисия, прилежно оставени от полицията да бъдат хвърлени. Вие ако сте един брюкселски чиновник или политик, какво бихте си помислили? - Ами, че българският народ, или поне голяма част от него, не ще еврото. А ако сте български политик, от когото зависят нещата, ама не знае какво да прави и предпочита да хъка и мъка? - Ми ще кажете на тия в Брюксел, че
много искате еврото, работите неуморно за него, обаче,
ето, българският народ има резерви, а вие много уважавате българския народ. Този човек, чието сърце побира и Брюксел, и народа, е Бойко-Методиевото. "Възраждане" му помага да се ослушва за еврото. В крайна сметка, ако видим през есента на 2026 г. кандидат-президентски финал Борисов - Костадинов, това няма да е смешно, нито тъжно, ами обидно скучно - точно така на явната и скрита шахматна дъска бе предрешен успехът на Георги Първанов 20 години по-рано (срещу Волен Сидеров, който също само спечели от тая работа).
С една дума - филмът "Бащицата Борисов" не е свършил. Истински интересно е ще има ли актьори, които да бъдат наистина против.
