Комисията се опасява, че може да се наложи да плаща огромни разноски. Антон Славчев не е избиран за титулярен председател на КПКОНПИ, но пък вече година и половина ръководи двете комисии, на които мегаорганът беше разделен.

Комисията за конфискация (КОНПИ) е спечелила дела и отнела имущество за 3,3 млн. лв. през 2024 г. Става дума за 33 уважени иска, се вижда от годишния доклад [1], качен на сайта ѝ. Излиза, че уважените искове са 4,3 пъти по малко от бюджета на комисията - 14,2 млн. лв. за 2024 г. В доклада няма данни за отхвърлените искове.

КОНПИ се отдели от антикорупционната комисия КПКОНПИ през октомври 2023 г. Тогава от мегаструктурата бяха сглобени 2 комисии - за противодействие на корупцията (КПК) и за конфискация на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Парламентът трябваше да избере новите им членове и шефове, но не го е сторил и до момента. Затова Антон Славчев, който беше и.д. шеф на КПКОНПИ остана началник и на двете комисии, без да е избиран. Членовете на КПКОНПИ изпълняват функциите и на двете комисии, като няма отговор дали получават по две заплати за това.

От доклада на КОНПИ се вижда, че през 2024 г. са образувани 2833 проверки. Комисията е приела 58 решения за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, с цена на бъдещи исковете малко над 20 млн. лв. Поискани са обезпечителни мерки за 19,8 млн. лв., от които съдът е одобрил за обезпечителни мерки върху имущество за 17 млн. лв. В съдилищата са внесени 77 искови молби за конфискация на имущество за 28 млн. лв.

Висящите дела за конфискация са 687. Общият размер на претендираното за отнемане имущество е 2,1 млрд. лв. А запорираното имущество е за 16 млн. лв.

Към края на 2024 г. КОНПИ пази и съхранява обезпечено имущество на обща стойност 21 млн. лв., в това число моторни превозни средства, парични суми в български лева и чужда валута и дивиденти по запорирани суми, ценни книжа и движими вещи от благородни метали, съхранявани в наети от КОНПИ сейфове.

В доклада няма данни за разноските, на които комисията бива осъждана по исковете, които губи или от които се отказва. Има обаче оплакване, че съдебната практика се е обърнала след 2023 г. и вече на КОНПИ се възлагат разноски, което, според комисията, не намира законова опора.

"Нововъзникналата съдебна практика възпрепятства ефективната защита на обществения интерес за постигане на основните цели на законодателството в борбата с незаконното забогатяване. С оглед направените изменения на исковете е налице реалната опасност комисията да бъде задължена да заплаща разноски в големи размери", се казва в доклада, без да се споменават числа.

В годишния доклад на комисията за 2023 г. имаше данни, че във връзка с Тълкувателното решение, от началото на същата година до 5 октомври, когато влиза в сила новият антикорупционен закон и КПКОНПИ беше разделена на две, има влезли в сила съдебни решения за конфискация в размер на 1 879 628 лв. Отхвърлените искове са за 21 664 048 [2] лв. А оттеглените - за 1 329 804 799 [3] лв. Освен това комисията е осъдена да плати и близо 1 млн. лв. разноски, както и още толкова държавни такси. Тази тенденция се запазва и след 5 октомври до края на годината, когато във връзка с Тълкувателното решение са оттеглени искове за над 308 млн. лв. Не става ясно колко от дължимите такси и разноски са платени.