Делян Пеевски поне се държи последователно, мъжки. Най-мъжки сред цялата наведена и уплашена политическа върхушка.

Ясно е какво мисли и какво иска. И не го крие. Вторият план при него е рядкост.

Иска кабинет, на всяка цена. С първия, с втория, с третия мандат - без значение. Ясно е, че контролът при всички случаи ще е негов. А той има право на този контрол, защото общо-взето единствен покачи електоралния си резултат спрямо миналия вот.

Иска бламиране на президента. Реагира директно и остро всеки път, когато Радев почне да демагогства по линия на Украйна (а Радев умее това добре). Не се плаши да му размаха пръст и да скочи. Не изчислява вредата върху имиджа, може би защото имиджът му няма как да бъде оцапан повече...

Иска абсолютно влияние в ДПС, дори с цената на отстраняване на верни кадри на Доган. Знае, че само характерът и силата ще му дадат властта да се разпорежда реално с партията, а не да бъде секретарка на шефа - като Карадайъ и Местан.

Пеевски играе вабанк, но това го прави симпатичен. Симпатичен, доколкото е антитеза на страхливото и уклончиво поведение на останалите лидери. И на ГЕРБ, и на ППДБ, и на Възраждане, и на БСП.

Това, разбира се, е рискована играе, защото би могла да обедини срещу него разнородни интереси, които в определен момент ще се почувстват застрашени.

Българската политика, изтъкана от конформизъм, не търпи твърдо поведение и последователност. Интересно е наистина дали Пеевски ще издържи теста, или системата ще го погълне.