Посяха омраза към интелекта и разума. Пожелаха съпричастност от неграмотния и нещастния. Цървул в малкия мозък, попаднал случайно в държавната власт, пожелани спасители от нещастието на неудачниците. Уродливото нещастие пожела отмъщение и предпочете простия, декларирал своята естествена простотия. Популизмът винаги се превръща в национална трагедия - Дуче, Шикългрубер, Сталин, Мао, Пол Пот, Кадафи, Садам.

Странното е, че ни подариха свобода, която превърнахме в нежна диктатура безнаказано съпричастна към случайното ни попадение в Европейския съюз, пострадал от популизма и жертвите в несъстоятелни войни. Псевдопатриотизмът отново е явление, европейско дори.

Корупцията не е явление. Това е значимост и достойнство за малоумния. Те имат право, това е тяхното право, народът ги е избрал. Те имат правото да бъдат достойни господари, дарени с любов и надежда. Поредните освободители превърнали се в окупатори. Свикнали сме…

Дарихме случайната си свобода в ръцете на наследената милиционерска диктатура.

Пожарникар, не гасил и огън, управлява държава.
Правото е в ръцете на „деректор“, непознаващ конституцията.
Корупцията е наказателното право на корумпираните.
Паметниците на културата са в ръцете на лишените от култура и дарените с титлата „Главен Мултак“.
Икономика и финанси, зависими от субект-сътрапезник на милиардер собственик на стар „Опел“, същият живеещ без наем при кръстник напомнящ за Марио Пузо, хотел в Тиролските Алпи добит с „чук и длето“.
За Барселона– „Ало Ваньооооо“ мълчание, мис „Гащи“ /Бикини/ в бельото на падишаха.
Бабобутец-милионер собственик на телевизия, езвроазийски кретен в управляващата коалиция, „Оскар“ вместо „Аскеер“ за евтиния алкохолен туризъм, здрав накъдрен врат и корем, олицетворяващ световните ни успехи в спорта, полицаи с вид на мутри и главен прокурор избран от същите.
Доносник в тъжното ни минало, загърнат предизборно със знамето на окупатори, дарява с клетва за вярност продавачите на самолети.
Избиратели измерват морала на крадците в квадратни метри, откраднатите ядрени, газови и шосейни милиарди нямат значение.
КТБ, „здравословният“ външен дълг, Белене и всички газово-петролни потоци ще бъдат платени от доверчивото и мълчаливо население. Нещастието, дори и в ръцете на случайно-достойни люде, ще бъде излекувано след четвърт век.
Обещаващите утрешно щастие са измамници. Щастието бе пропуснато.
Забравете врачките. Надеждите са в лечителите.
Пострадахме от срамна болест. 
Лечението е неизбежно.